— Тя се противопостави на Сесил още от началото. Винаги е казвала, че кралицата на шотландците трябва отново да се върне на трона си. Сега е убедила Сесил в това.

— Слава Богу. Какво ще стане?

Той млъква внезапно, тъй като тя спира коня си пред нас и се обръща да ме попита:

— Шюзбюи, мога ли да галопирам тук?

Пътеката пред нея е равна, тревиста и се издига равномерно нагоре. Сърцето ми винаги се свива от тревога, когато тя препусне с тропот като в кавалерийско нападение, но ходът на коня е уверен и тя би трябвало да е в безопасност.

— Не твърде бързо — казвам като загрижен баща. — Не галопирайте твърде бързо — и тя размахва камшика си като момиче, обръща коня си и препуска като луда, докато пазачите й и Уестморланд се влачат зад нея, безнадеждно изостанали.

— Боже мили! — възкликва Пърси. — Тя язди превъзходно!

— Винаги е такава — казвам аз и ние пускаме конете си да я последват в един продължителен, задъхан галоп, докато тя най-сетне спира и всички се приближаваме забързано до нея и я намираме да се смее, с килната настрани шапка, и спускащи се по раменете гъсти, тъмни коси.

— Беше толкова хубаво! — казва тя. — Шюзбюи, отново ли ви изплаших?

— Защо не можете да яздите с нормална бързина? — възкликвам и тя се разсмива отново.

— Защото обичам да бъда свободна — казва тя. — Обичам да чувствам как се обтяга тялото на коня под мен, и тътена на копитата му, и полъха на вятъра върху лицето ми, и да знам, че можем да продължаваме все напред, цяла вечност.

Тя обръща коня си, защото не може да продължава все напред цяла вечност, или поне не днес, и тръгва пред мен обратно към замъка.

— Всяка нощ се молех да я видя възстановена на власт — казвам тихо на приятеля си Пърси, и се надявам, че той не може да долови нежността в гласа ми. — Тя не е жена, която може да бъде затворена на едно място. Тя наистина има нужда да бъде свободна. Да я държиш на едно малко и тясно място, е все едно да държиш сокол в клетка. Жестоко е. Чувствах се като неин тъмничар. Чувствах, че се държа жестоко.

Той ме стрелва с кос поглед, сякаш се опитва да прецени нещо:

— Но вие никога не бихте я пуснали да си отиде — предполага полугласно той. — Никога не бихте си затворили очите, ако някой беше дошъл да я избави.

— Аз служа на кралица Елизабет — казвам простичко. — Както е служило семейството ми на всеки крал на Англия след Уилям Нормански. И съм дал думата си като английски благородник. Не съм свободен да се престоря, че не виждам. Аз съм обвързан от честта си. Но това не ме спира да проявявам съчувствие към нея. Не ме възпира да копнея да я видя такава, каквато е редно да бъде — свободна като птица в небето.

Той кимва и замислено стисва устни:

— Научихте ли, че тя ще се омъжи за Хауърд и те ще бъдат възстановени заедно на власт в Шотландия?

— Тя ми оказа честта да ми съобщи. А Хауърд ми писа. Кога кралицата е дала благословията си за женитбата?

Пърси поклаща глава:

— Тя все още не знае. Кралицата изпада в такава ярост, когато научи за браковете на други хора, че Хауърд изчаква подходящия момент да й каже. Дъдли казва, че самият той щял да разгласи вестта, когато настъпи подходящият момент, но и той отлага твърде дълго. Носят се слухове, разбира се, и на Норфолк вече на два пъти му се наложи да ги отрича. Вероятно ще й каже по време на лятното пътуване на двора. Дъдли знае още от началото: казва, че ще подхвърли внимателно идеята. Всички смятат това за разумно и логично, то ще гарантира безопасността й, когато тя се върне на трона.

— Какво мисли Сесил за това?

Той ми хвърля бърза прикрита усмивка:

— Сесил не знае нищо за това, а има хора, които смятат, че Сесил може да тъне в неведение, докато въпросът бъде окончателно уреден.

— Би било жалко, ако не е дал одобрението си. Той не храни приятелски чувства към Хауърд — казвам предпазливо.

— Разбира се, че не е приятел на Хауърд, нито ваш, нито пък мой. Назовете ми един приятел на Сесил! Кой го харесва или му се доверява? — пита той рязко. — Как би могъл някой от нас да се сприятели с него? Кой е той? Какъв е произходът му? Кой изобщо го познаваше, преди тя да повери всичко в ръцете му? Но това е краят за властта на Сесил — казва ми приглушено Пърси. — Хауърд се надява да го прогони, всичко това е част от един и същ план. Хауърд се надява да ни отърве от Сесил, от враждебността му към испанците, да спаси шотландската кралица от омразата му, и да го види унизен, а може би окончателно прогонен.

— Прогонен?

— Томас Кромуел се бе издигнал повече, а един Хауърд смъкна от него отличителните знаци на служебното му положение на една среща на Частния Съвет. Не мислите ли, че отново може да се случи подобно нещо?

Опитвам се да сдържа усмивката си, когато чувам думите му, но няма полза. Той може да види какво удоволствие изпитвам дори само при мисълта за това.

— И вие го харесвате не повече, отколкото ние, останалите! — заявява тържествуващо Пърси. — Ще се погрижим той да бъде свален от власт. С нас ли сте?

— Не мога да направя нищо, което би било в разрез с честта ми — започвам.

— Разбира се, че не! Нима бих предложил подобно нещо? Ние сме перове като вас. Хауърд, Аръндел и Лъмли, и ние двамата до един сме се зарекли да видим Англия отново в ръцете на истинските й владетели. Последното, което искаме да направим, е да се опетним с непочтеност. Но Сесил ни тегли надолу във всяко отношение. Стиснатостта, която иска да наложи в двора, враждебното отношение към шотландската кралица, гоненията срещу всички с изключение на най-строгите пуритани, и… — той снишава глас — безкрайното вербуване на шпиони. Човек не може дори да си поръча ядене в някоя лондонска кръчма, без някой да изпрати сметката с разходите на Сесил. Знаете ли, Талбот, той вероятно има шпионин и в собствения ви дом. Той знае всичко за всички ни. И събира сведенията, сглобява ги и чака, за да ги използва, когато моментът му се стори подходящ.

— Не може да разполага с нищо по отношение на мен — казвам твърдо.

Пърси се разсмива.

— А нима не отказахте да наречете шотландската кралица блудница по време на организираното от него разследване? — насмешливо казва той. — От този миг вие бяхте негов враг. Той сигурно има цяла папка книжа с вашето име отгоре, клюки от потайните ъгли, слухове от лоши наематели, завистливи подмятания от ваши кредитори, и когато моментът му се стори подходящ, или когато поиска да ви унижи, той ще я отнесе на кралицата и ще й каже, че тя не може да ви има доверие.

— Тя никога не би…

— Тогава той ще се погрижи личните ви слуги да бъдат хвърлени в Тауър още същия ден, и от тях чрез мъчения ще бъде изтръгнато признание, че сте таен обожател на кралица Мери.

— Никой мой слуга…

— Никой човек на света не може да издържи дълго на дибата, нито на менгемето, нито на „желязната дева“. Знаете ли, че сега изтръгват пръстите на ръцете на хората? Окачват ги да висят на китките си. В кралството няма човек, който може да издържи на такава болка. След не повече от три дни всички заподозрени казват това, което той им нареди да кажат.

— Той не би приложил подобни средства върху почтени мъже…

— Шрусбъри, той го прави. Не знаете какво е сега положението в Лондон. Никой не може да го спре. Той използва каквито средства му е угодно, и казва на кралицата, че това са опасни времена, в които са нужни опасни мерки. А тя толкова се страхува и е толкова лесно той да я убеди, че го оставя да върши мръсните си дела, както пожелае. Той има цяла тайна армия от служители, които правят каквото им нареди и знаят всичко. Мъже биват арестувани нощем и отвеждани в Тауър или в скрити къщи, без някой мирови съдия да издаде заповед за задържането им. Всичко става по нареждане на Сесил.

Дори Звездната палата7 не издава заповед за тези арести, кралицата не подписва за тях, никой освен Сесил, не ги упълномощава. Всичко се върши тайно, единствено по негово нареждане. Кралицата има доверие на него и на неговата сбирщина от доносници и мъчители, а затворниците излизат, залитайки, от Тауър, заклели се да доносничат на Сесил до края на живота си. Той прилага методите на испанската Инквизиция върху невинни англичани. Кой може да е сигурен, че той няма да започне да ни гори на клада? Той унищожава свободите ни. Той е враг в еднаква степен на лордовете и на народа и ние трябва да го спрем. Той ще ни унищожи, ще унищожи кралицата. Човек, който е истински предан на кралицата, трябва да бъде враг на Сесил.