По време на изследователската дейност и писането на книгата за Александър се наложи да се запозная много по-обстойно с историята и археологията на древна Гърция, за което съм задължен на моите многобройни гръцки приятели. Ще бъде обидно, ако изтъкна само неколцина от тях, но се чувствам задължен да спомена поне следните: Никос Биргалис и Настасия Флору; Костас Буразелис; Тасос Христидис (моят водач в Пела и Вергина); Сотерула Константиниду и Костас Константинидес; Елени Кубит; Ангелос Деливорас; Кати Демакопулу; Мати Егон и Николас Егон; Винсънт Габриелсен; Ариадни Гарциу-Тати; Костас Граменос; Негово високопреосвещенство Григориос, митрополит за Великобритания; Василис Карасманис; Паскалис Китромилидис; Нота Куру и Танасис Курос (най-старите ми приятели гърци); Димитрис Куртатас; Василис Ламбропулос и Артемис Леонтис; Едме Левентис, Луиза Левентис и Тасос Левентис; както и Дино Левентис; Анна Мису; Исидора Пападракакис и Манолис Пападракакис; Зенон Папаконстантину; Спирос Рангос; бившия посланик Александрос Сандис (самият той произхождащ от Александрия); съветника по въпросите на културата Виктория Соломонидис и аташето по печата Никос Пападакис, всичките от посолството на Гърция в Лондон; Георгос Щайнхауер (без когото нямаше да започна археологическите си проучвания като студент в курса на професор сър Джон Бордман); Антонис Цамакис; Еви Тулупа; Костас Валакас; Костас Власопуло; София Вуцаки и не на последно място — Мария Йоси.
Освен това съм много задължен на д-р Ян Паркър от Отворения университет (който изчете цялата книга в предпечатен вид), професор Греъм Шипли, който акуратно изчете коректурите, при това без да прекалява със забележките; моя симпатичен и неуморим литературен агент Джулиън Аликзандър, както и моите търпеливи и опитни редакторки от „Макмилън“ Джорджина Морли, Наташа Мартин и Джоузин Мейер.
Дъщеря ми се оказа чудесен сътрудник, макар че се намираше на другия край на света, където дори мечтите на Александър не са достигали. Но както винаги най-много съм задължен на тази, на която е посветена тази книга (макар да трябва да призная, че се изкушавах да използвам словата на големия историк и изследовател на епохата на Александър — Ернст Бадиан, с които той посвети своите „Изследвания на гръцката и римската история“ на съпругата си).
Хронология на македонската династия и царуването на Александър III Македонски (Велики)
| ок. 498–450 г. | Царуване на Александър I Македонски |
| ок. 450–414 г. | Царуване на Пердика |
| 414–399 г. | Царуване на Архелай I |
| 393–369 г. | Царуване на Аминт III |
| 359–336 г. | Царуване на Филип II (син на Аминт III) |
| 359–338 г. | Царуване на Артаксеркс III в Персия |
| 357 г. | Женитба на Филип II с Олимпия от Молосия |
| 356 г. | Филип основава Филипопол. Победа на олимпийските игри |
| ок. 20 юли 356 г. | Раждането на Александър |
| 356–346 г. | Третата Свещена война |
| 352 г. | Филип завладява Тесалия |
| 348 г. | Филип оплячкосва Олинт |
| 346 г. | Филократовият мир. Филип тържествува на питийските игри |
| 344/3 г. | Персия повторно завладява Египет (след въстанието от 404 г.). Александър опитомява Буцефал |
| 343 г. | Аристотел преподава на Александър в Миеза |
| 342–339 г. | Филип завладява Тракия |
| 340/39 г. | Регентство на Александър (докато Филип е зает с обсадата на Византион). Александър основава Александрополис в Тракия |
| есента 338 г. | При Херонея Филип побеждава обединените сили на Атина и Тива, учредява Коринтския съюз, избран е за водач на панелинския поход срещу Персийската империя |
| 336 г. | Дарий III се възкачва на трона в Персия |
| 366 г. | Гръко-македонските войски, начело с Парменион, създават предмостие и напредват в северозападните части на Мала Азия |
| 336 г. | Филип е убит в Егея |
| 336–323 г. | Царуване на Александър III Македонски (Велики) |
| края на лятото 336 г. | Александър е признат за наследник на Филип като водач на Коринтския съюз и предводител на похода към Персия |
| от пролетта до юни 335 г. | Походи на Александър в Тракия срещу трибалите и по поречието на Дунав |
| юни до август 335 г. | Походи срещу илирите |
| октомври 335 г. | Разрушаването на Тива |
| пролетта 335 г. | Александър поема командването на похода към Персия и преминава с войските си в Азия |
| май 334 г. | Битката при река Граник |
| май до август 334 г. | Походи в западната част на Мала Азия, разпускане на флотилиите на съюзниците |
| август до септември 334 г. | Обсада на Халикарнас |
| есента/зимата 334 г. | Походи в Кария, Ликия и Памфилия |
| пролетта 333 г. | Поход във Фригия (разсичане на Гордиевия възел) |
| лятото 333 г. | Към Анкира, през Киликийските врати, до Тарс и Сол |
| ноември 333 г. | Битката при град Ис в Киликия |
| декември 333 г. | Парменион завладява Дамаск |
| януари до юли/август 332 г. | Обсадата на финикийската крепост Тир |
| септември до ноември 332 г. | Обсадата на палестинската крепост Газа |
| ноември 332 г. | Александър започва да управлява като фараон на Египет (коронация в Мемфис) |
| януари до март 331 г. | Основаването на Александрия в Египет (официална дата на създаването — 7 април). Посещение при оракула на Амон в оазиса Сива |
| пролетта 331 г. | Връщане от Мемфис в Тир, реорганизация на финансовите служби на империята |
| юли до август 331 г. | Преход до Тапсак (в днешен Ирак) |
| есента 331 г. | „Битката на мишките и плъховете“ (в Мегаполис регентът Антипатър побеждава въстаналите спартанци начело с Агис III) |
| 20 септември 331 г. | Лунно затъмнение |
| 1 октомври 331 г. | Битката при Гавгамела (днес Тел Хомел) |
| октомври до декември 331 г. | Поход от Вавилон и Ситакена (след преглед на войската и нови назначения) към вътрешността на Иран (до Суза), после през земите на уксите и през прохода Персийските врати към Персеполис |
| пролетта 330 г. | Поход във вътрешността на Иран |
| април/май 330 г. | Връщане в Персеполис, изгаряне на двореца и отпътуване към Мидия |
| началото на юни 330 г. | Разпускане на гръцките съюзници в Ектабана |
| юни 330 г. | Поход към Рага (Техеран) и Каспийските врати |
| юли 330 г. | Откриването на трупа на Дарий ІІІ, напредване към границата на Хиркания, приемане на Набарзан и Фратаферн, флирт с царицата на амазонките (според легендите). Настъпление към Задракарта. Александър започва да се държи като Велик цар и частично възприема ориенталския стил на обличане |
| август 330 г. | Поход към Бактрия, после Александър се отклонява към Артакоана (Херат). Въстание на Сатибарзан |
| септември 330 г. | Присъда и екзекутиране на Филота, последвани от убийството на Парменион. Съд над Аминт и братята му |
| зима 330 г. | Поход през Дрангеана и Аримаспея до Аракозия, през Паропамиз в подножието на високопланинския масив Хиндукуш |
| зимата 330/329 г. | Основаване на Александрия Задкавказка (край Беграм и Чарикар) |
| пролетта 329 г. | Прекосяване на Хиндукуш до Драпсака (Кундуз) и Бактра. Изпращане у дома на ветераните и тесалийските доброволци. Преминаване през реката Амударя |
| лятото 329 г. | Залавяне на Бес, претендент за персийския престол. Придвижване до Мараканда (Самарканд), лятната столица на Согдиана, на брега на река Сърдаря. Основаване на Александрия Ешатейска (Ходженд). Въстание на местните скитски племена и на согдианите, поход срещу Спитамен |
| зимата 329/8 г. | В Бактра Александър приема пратеници от скитите и хорезмите |
| пролетта 328 г. | Начало на систематичните действия за умиротворяването на Согдиана, намеса в партизанската война срещу масагетаите в туркестанските степи и срещу Спитамен |
| края на лятото до ноември 328 г. | Връщане в Мараканда. Александър убива Клейт в Мараканда. Спитамен убит от масагетаите |
| зимата 328/7 г. | Александър квартирува в Навтака |
| пролетта 327 г. | Завземане на Согдианската скала (Байсин-Тау) и на Хориен Кох-и-Нормален. Александър се жени за Роксана, дъщеря на Оксиарт. Преход към Бактрия за потъпкване на последната съпротива. Епизодът с проскинезата. Заговорът на пажовете. Арестуване и екзекутиране на Калистен |
| края на лятото 327 г. | Тръгване от Бактрия, прекосяване на Хиндукуш към Александрия Задкавказка |
| по-късно зимата 327/6 г. | Начало на нахлуването в Индия. Александър отсяда в Асасен (Сват и Бунер). Превземането на Масага и скалата Аорн (Бар-сар иб Пир-Сар). Спускане до река Инд |
| 326 г. | Напредване до Таксила |
| май 326 г. | Битката при река Хидасп (Джелум) срещу Пор (раджа на Паравас) |
| май до юни 326 г. | Престой в царството на Пор |
| края на юни 326 г. | Напредване до река Асесин и Хифаз (Беаз), метеж сред войските, Александър се отказва да прекосява река Хифаз и се връща при река Хидасп. Смъртта на Коний. Подготовка на флота |
| ноември 326 г. | Започва спускането по течението на река Хидасп |
| 325 г. | Разправа с племето мали. Александър е ранен почти смъртоносно. Спускане до Индия и Индийския океан |
| юли 325 г. | Напредване до Патала (Хайдарабад) |
| август 325 г. | Начало на спускането от Патала. Преход през пустинята Гедрозия (Макран) |
| септември 325 г. | Александър стига до Орейта |
| септември/октомври 325 г. | Неарх потегля с флота, Александър прекосява пустинята Гедрозия и стига до Пура |
| средата на декември 325 г. | Неарх стига до Ормозея (Ормузкия проток) |
| края на декември 325 г. | Александър и Неарх се събират в Кармания (Гулаширд) |
| зимата 325/4 г. | Екзекуции на сатрапи и пълководци; бягството на Харпал |
| януари до март 324 г. | Неарх с флота напуска Ормузкия проток и продължава през водите на Персийския залив |
| януари (?) 324 г. | Александър стига до Пасаргада |
| март 324 г. | Александър и Неарх отново се събират в Суза |
| април 324 г. | Масови бракосъчетания в Суза, изплащане на дължимото възнаграждение на войниците, пътуване по река Тигър |
| юни 324 г. | Метеж в Опи (Багдад), пир по случай помиряването |
| юли 324 г. | Харпал пристига в Атина с повече от 700 таланта в злато и сребро |
| август 324 г. | На олимпийските игри Никанор провъзгласява декрета на Александър за изгнаниците |
| октомври 324 г. | Смъртта на Хефестион в Ектабана |
| зимата 324/3 г. | Поход срещу номадите |
| началото на 323 г. | Александър е във Вавилон. Подготовка за похода към арабските земи, приеми на пратеници, признаващи божествеността на Александър |
| 10 юни 323 г. | (Вечерта на 28 дайсиос според македонския календар): Александър умира във Вавилон приблизително на 33 г., след като е царувал само дванадесет години и половина |