Евиза не се сдържа и закачливо изпрати на стражите най-чаровните погледи, на които беше способна. Понеже не забеляза никаква реакция, тя смени тактиката и изразът на лицето и стана трогнато-възхитен. Това подействува. По лицата на двамата застанали най-близо до нея стражи се плъзна лилава червенина.

Земляните седнаха на креслата с разперени във вид на ноктести лапи крачета. Астронавтите мълчаливо разглеждаха сложните рисунки на килима, а срещу тях, изучавайки с неучтиво втренчени погледи гостите, също мълком седяха членовете на Съвета на Четиримата. Мълчанието се проточи. Вир Норин и Фай Родис, които седяха най-близо до властелините, можеха да долавят шумното им дишане — дишането на хора, които са далеч от спорта, от физическия труд или аскетичното въздържание.

Чойо Чагас се спогледа с тънкия и жилав Гентло Ши, вече известен на гостите под съкратеното име Ген Ши, който отговаряше за мира и спокойствието на планетата Торманс. Той източи врат и каза, леко подсвирквайки:

— Съветът на Четиримата и лично великият Чойо Чагас искат да знаят вашите намерения и желания.

Чеди се взря внимателно във властелина на планетата, защото не разбираше как може един човек, който положително е умен, да слуша това явно ласкателство, но лицето на Чойо Чагас не издаваше никакви чувства.

— Съветът на Четиримата знае всичките ни желания — отговори Фай Родис, — ние нямаме какво да добавим към онова, за което ви помолихме по ТВФ.

— Добре, а намеренията ви? — подпита я Ген Ши.

— Да пристъпим час по-скоро към изучаването на планетата Ян-Ях и нейния народ!

— Как смятате да го направите? Давате ли си сметка за непосилността на задачата да изучите в толкова къс срок една огромна планета?

— Всичко зависи от два фактора — спокойно отговори Родис, — от сътрудничеството на вашите хранилища на знания, паметни машини, академии и библиотеки и от скоростта на вашите превозни средства. Смешно е да се мисли, че ние сами можем да научим всичко онова, което се е натрупало в резултат от хилядолетния труд на вашите учени. Но е по силите ни да отберем главното и да вникнем в същината на живота на народа на Ян-Ях чрез историята, литературата и изкуството му. Много неща можем да запишем с паметните машини на звездолета. Бихме искали да отнесем на Земята колкото може по-голямо количество информация.

— Нима вие поддържате пряка връзка със звездолета? — бързо попита Зет Уг, неотдавнашният опонент на Родис по телевизията.

— Разбира се. И ние разчитаме да ви покажем много от записите на паметните машини на звездолета. За съжаление нашите СДФ не могат да дават прожекция на голям екран. Всеки робот е изчислен за аудитория, не по-голяма от хиляда души. Седемте СДФ ще покажат едновременно филмите на седем хиляди души.

Ген Ши се надигна със зле прикривано безпокойство.

— Мисля, че това ще е излишно!

— Защо?

— Народът на Ян-Ях не е подготвен за такива зрелища.

— Не ви разбирам — усмихна се с едва забележимо смущение Родис.

— В това няма нищо чудно — изведнъж каза мълчаливият през цялото време Чойо Чагас и при звука на неговия рязък, повелителен и нетърпящ възражение глас останалите членове на Съвета трепнаха и се обърнаха към властелина, — много неща тук ще ви се сторят необясними. А онова, което вие ще ни съобщите, може да бъде изтълкувано погрешно. Ето защо моят приятел Ген Ши се опасява от прожекциите на вашите филми.

— Но нали всяко недоумение може да се премахне единствено от познанието, следователно особено важно е да ви покажем колкото може повече — възрази Родис.

Чойо Чагас мързеливо вдигна ръка с длан към земляните.

— Нека не обсъждаме стигналото само до прага на разбирането. Аз ще заповядам на институтите, библиотеките и хранилищата на изкуството да подготвят за вас сведения и филми. Ние, изглежда, нямаме такива паметни машини, за каквито говорите вие, но разполагаме с информация, кодирана в най-малки единици по два потока — думи и изображения. Всичко това вие ще получите тук, без да напущате градините на Цоам. При скоростта на нашите газови самолети… — Чойо Чагас се позабави — близо хиляда километра в земен час, вие бързо ще стигнете до което и да е място на нашата планета.

Дойде ред земляните да си разменят учудени погледи: властелинът на Торманс знаеше земните мерки.

— Обаче — продължи Чойо Чагас — вие предварително трябва да ни кажете какви места искате да посетите. Нашите самолети не могат да кацат навсякъде, а и не всички области на планетата Ян-Ях са безопасни.

— Може би първоначално ние ще трябва да се запознаем с общата география на Ян-Ях и после да набележим план на посещенията? — предложи Родис.

— Това е правилно — съгласи се Чойо Чагас, стана и каза неочаквано приветливо: — А сега нека отидем в определените за вас стаи в двореца.

И тръгна напред, стъпвайки безшумно по меките килими през страничния изход по един коридор, чиито стени имаха мътен метален блясък.

— Нима тази маска винаги ще прикрива лицето ви? — Той докосна леко прозрачния щит на Фай Родис.

— Не винаги — усмихна се тя, — щом аз стана безопасна за вас и…

— Ние за вас — властелинът кимна с разбиране. — Затова аз не ви и каня на нашата трапеза. Тук — той посочи с ръце обширната зала с големи прозорци, чиито стъкла бяха затъмнени в долния край — можете да се чувствувате в пълна безопасност. До утре!

Фай Родис се поклони в знак на благодарност. Земляните огледаха стаите — техните врати се намираха срещу прозорците, от лявата страна. После те пак се събраха в залата.

— Странна архитектура, у нас така се строят психолечебниците — каза Евиза.

— Защо върховният властелин толкова натрапчиво ни уверява, че сме в безопасност? — попита Тивиса.

— Следователно тя не съществува — сериозно каза Родис. — Изберете си стаи и нека обсъдим кой къде ще ходи, за да мога да съобщя нашите желания на Чойо Чагас. — Когато забеляза учудването по лицата на спътниците си, тя поясни: — Сигурна съм, че Чойо Чагас ще побърза да разговаря с мен тайно. Според техните представи аз съм вашата владетелка, а владетелите трябва да си говорят насаме.