– Какво ще ми направи? Ще ме накаже? Ще ме изгони?

– Ще помисля как точно да ù го съобщя. Всичко ще се нареди – прошепва тя. Гората шумоли. – Тихо сега. Тихо.

Ел Капитан

Очи

Ел Капитан нарежда на Хейстингс да влезе в колата, ала той не отстъпва, вдигнал оръжия за стрелба. Господи, защо земята трепери така? Да, пясъчните създания. Но какви са те? И колцина от тях са нужни, за да разтърсят земята толкова силно. Ел Капитан усеща вибрациите в гърдите си, а и в гърдите на Хелмут, предаващи трептенето на гърба му.

– Хейстингс! – кресва той отново.

– Остави го! – казва Брадуел. – Влизай в колата.

– Кап, не можеш да го убедиш! – надава вик Преша.

Права е. Най-вероятно е програмиран да бъде смел; може би няма друг избор освен да отстоява позициите си и да се бие. И Ел Капитан би искал да надмогне инстинктите и емоциите си, най-вече страха, който раздира гърдите му като хванато в капан животно.

Около тях се извива вихрушка от прах, пръст и пясък. Той се взира в Преша, чиито страни са почервенели от вихрушката. Ще му се Брадуел да не се държи така покровителствено с нея. Трябва ли да я държи за ръка? Та тя може и сама да стои права.

– Прикрий се! – надава вик Хейстингс.

– Добре! – отвръща Ел Капитан.

Преша и Брадуел скачат на задната седалка. Ел Капитан и Хелмут сядат зад волана. Затръшват и заключват вратите и вдигат прозорците. Колата се олюлява в капана на чашата. Хелмут е заровил глава в гърба на Ел Капитан.

– Защо не се покажат? – негодува Преша. – Знаем, че са там, под земята. Защо не излязат навън?

– Просто си играят с нас – отвръща Ел Капитан. – Трябва да останем където сме и да видим с какво си имаме работа.

– Не бива да останем тук! – надвиква Преша воя на вятъра и бученето на земята.

– Хейстингс не може да ги отблъсне сам – казва Ел Капитан. Ще има ли куража да застане рамо до рамо с него? Проверява амунициите на пушката и се замисля за баща си. Защо бе освободен от длъжност – защото е бил лабилен или защото са го смятали за луд, тъй като е поемал големи рискове? Ще му се да знае кое от двете е наследил.

– Дори колата да издържи на атаките им, просто ще ни обкръжат. Ще умрем от обезводняване – казва Брадуел.

– Това няма да стане – заканва се Ел Капитан.

– Няма да стане – прошепва неспокойно Хелмут.

Брадуел се навежда напред.

– Ако излезем, ще ни погълнат.

– Каквото и да направим, спукана ни е работата – казва Ел Капитан. – Предпочитам да се бия, отколкото да се крия като страхливец.

– Страхливец ли ме наричаш? – засяга се Брадуел.

– Ако смяташ да си седиш кротко тук, докато умреш, значи наистина си страхливец.

– Страхливец – изрича Хелмут, сякаш прави признание.

– Слушай, Кап, ти си просто един...

– Един какво? – прекъсва го Ел Капитан. – Неудачник, чиито родители не са били особено умни?

– Това не е...

– Погледнете! – надава вик Преша, вперила поглед през прозореца.

Земята се разтърсва, прорязана от вибриращи кръгчета. После едно по едно изплуват стотици очи. Може би хиляди. Сякаш от пръстта, засята със семена, вместо цветя покълват очи, лъскави като миди, примигващи ожесточено, за да се отърсят от пепелта. Брадуел отскача назад.

– Проклятие. Това пък какво е?

В Пресъхналите земи Ел Капитан е виждал немалко такива очи. Очи на същества, в които не е останало почти нищо човешко – слети със земята, изгубени завинаги. Ала Хейстингс е така изплашен, че отстъпва заднишком и се блъска в колата, а оръжието му издрънчава от удара в капака.

Преша хваща ръката на Ел Капитан, но той се сепва от изненада. Не е свикнал да го докосват така. Но нали е офицер, не помръдва дори мускул.

– Не са само очи, нали? – обажда се Преша.

– Не, така поне мисля. – Гласът му звучи дрезгаво.

Преша стисва ръката му още по-силно и той усеща, че се изчервява.

– Какво ще правим?

– Трябва да останем заедно – отвръща той.

– Заедно – повтаря Хелмут, сякаш да потвърди, че и без това са заедно завинаги. В гърдите на Ел Капитан се надига омраза към брат му.

– Какво значи, че не са само очи? – пита Брадуел.

Преша все така стиска ръката на Ел.

– Този грохот – казва тя. – Ами ако идва от гигантските им тела?

– Трябва да се омитаме оттук, преди да са започнали да се надигат, в случай че имат такова намерение – казва Брадуел.

Преша отмества ръката си.

– Нямаме друг избор. Ще става все по-напечено.

Хейстингс изстрелва дълъг откос с единия си автомат. Цели се право в очите, които хлътват под земята, щом куршумите заорават в пръстта, вдигайки облачета прах.

Но от земните недра се надига още по-страховито бучене.

– Не биваше да го прави – обажда се Преша.

Сякаш в отговор на страховете им от земята се подават посипани с пръст огромни глави, зеещи уста и заоблени уши. Рамене и кокалести ръце, торсове, хълбоци и крака се показват на повърхността. Телата са натежали от пръст, сякаш са оваляни в катран.

Хора ли са?

Мършави, с изпъкнали ребра и жилести крайници. Личи, че някои са били пълни. Кожата им е провиснала като дрипа. Пимигват ожесточено с очи, но лицата им са безжизнени – отпуснати, с увиснали устни. Движат се, сякаш ръцете и краката им са сковани.

Хейстингс открива огън, ала за разлика от пясъчните създания в околностите на Купола, тези тук не се разпадат. Не. Куршумите пробиват черни дупки в телата им. Процежда се кръв, която незабавно се съсирва, потъмнява и образува коричка.

– Защо не умират? – смайва се Преша.

Ел Капитан завърта инстинктивно ключа, форсирайки двигателя. Натиска педала на газта.

– Какво правиш? – сопва се Брадуел.

– Искам да се измъкнем оттук. – Ел Капитан превключва на задна скорост, но гумата не помръдва. Задните се завъртат на място, вдигайки пръст, пясък и чакъл. Форсира колата, опитвайки се да я измъкне от дупката. – Хайде! Хайде!

Хелмут дращи с нокти по гърба на брат си, сякаш копае дупка, в която да се скрие. Хейстингс продължава да стреля.

– Няма смисъл, Кап! – надава вик Преша.

Върху предното стъкло се стоварва юмрук. Изниква лице с бясно плющящи клепачи и уста като черна яма. Друго пясъчно създание посяга към страничното стъкло.

Хейстингс се опитва да ги отблъсне. Куршумите ги зашеметяват само за миг. Войникът стреля като обезумял – не само по съществата, наобиколили колата, но и по онези, които излизат изпод земята.

Скоро по колата блъскат и дерат десетки ръце. Ел Капитан чува, че Хейстингс продължава да стреля, но вече не го вижда. Взира се като омагьосан в очите им – живи и налудничави. Би предпочел да са мъртви, празни и стъклени като на зомбита. Отдавна не се е сещал за думата „зомбита“. Навремето обичаше да сваля пиратски филми на ужасите, които не бяха в позволения списък. След Детонациите обаче се сблъска със същите празни погледи, обгорени лица и блуждаещи тела с бавни и затруднени движения. Видя как един човек впи пръсти в кората на дърво, а когато дръпна ръката си, кожата му се свлече като дълга черна ръкавица.

Едно от пясъчните създания отскача от прозореца, надавайки вой. Едното му око прилича на кървава каша. Съществото рухва на колене. Но каква е причината? Защо точно сега? Останалите пясъчни създания са привлечени от гърчещия се на земята техен събрат – може би от кръвта му или пронизителния писък, изтръгнал се от гърдите му – и с тежките си нозе се нахвърлят върху него. Кървящото същество лежи по гръб. Примигва със здравото си око, за да премахне насъбралата се в него кръв, взира се в надвисналите над него пясъчни създания и разпервайки широко ръце, се предава.

– Тръгвайте! Веднага! – кресва Хейстингс.

Докато пясъчните създания се хранят с поваления си събрат, Брадуел и Ел Капитан изскачат от колата, но Преша остава на мястото си като вцепенена. Втренчила е поглед в пясъчните създания, които се хранят със себеподобни.