Изменить стиль страницы

24 юли 1909. 1) Мислих за това, че основата на привидността на живота е в това, което наричаме движение. Основата за привидността – движението. Движението включва в себе си привидността на времето и пространството. Времето, както съм казвал, е способността да си представяме два предмета на едно и също място; пространството - способността да си представяме два предмета в едно и също време. Движението е способност да си представяме преминаването на предметите от едно място в друго. Количеството на местата, както на най-малките, така и на безкрайно големите предмети, не е мислимо иначе, освен като безкрайно. Затова и количеството на преходите на предметите от едни места в други не може да е мислимо иначе, освен като безкрайно. Т.е., че движението е това, без което не можем да мислим, да разбираме, да съзнаваме живота, то е само въображаемо, също както, когато на теб, стоящия неподвижно,  докато всичко от всички страни равномерно бяга около теб, ти се струва, че всичко стои, а бягаш ти. Точно същото става и с основната същност на човешкото „аз”. „Аз”, истинското аз на човека е извън движението, пространството, времето, но то не може да разбира живота иначе, освен в движение, и му се струва, че светът стои (макар в него, в света, да се извършва движение), а се движи той, развивайки се, стареейки, приближавайки се към смъртта и умирайки; струва му се, че той идва и си отива, а светът остава. Всичко това е очевидна привидност. А е очевидна затова, защото за да има движение, би трябвало да има нещо неподвижно, спрямо което да се извършва движение. И неподвижното е само едно: съзнанието за своето извънвременно, извънпространствено, недвижещо се „аз”.

Какво е животът? Разкриване, освобождаване от затъмнението, закриването на този неподвижен аз, от привидността на движението, пространството и времето.

Животът, както на всяко отделно същество, така и на целия свят, е това освобождаване, все повече и повече увеличаващото се благо на това освобождаване. Защо? Защо това е така? Защо е нужен този процес на освобождаване, т.е. животът? На човека не е дадено да знае това. Единственото, което му е дадено да знае, е, че в това е благото, великото благо на живота. И знанието за това, подчиняването на този закон увеличава това благо.

28 юли 1909. Има на света такива същества, които живеят само от произведенията на земята, но за да може да им е колкото се може по-трудно да се изхранват, те са разделили земята си така, че от нея да могат да се ползват само тези, които не работят на нея, а тези, които работят на нея, не могат да се ползват от нея, и страдат, и мрат поколение след поколение от невъзможност да се изхранят от земята. Освен това, тези същества избират по едно семейство или по няколко от многото и се отказват от своята воля и разум заради робското подчинение на всичко, което поискат да вършат над тях тези избраници. А избраниците са най-злите и най-глупавите от всички. Но съществата, които са ги избрали и им се покоряват, всячески ги възхваляват. Тези същества говорят на различни езици, неразбираеми един за друг. Но вместо да се стараят да унищожат тази причина за недоразумения и раздори, те се разделят помежду си, независимо от различията в езика, още и на разни съединения, наричани държави, заради тези съединения убиват хиляди и хиляди себеподобни и се разоряват един друг. А за да могат по-удобно да се разоряват и убиват един друг, тези същества обличат специални, еднакви, в голямата си част пъстри одежди, измислят средства за убиване и обучават многото подчинени на един в най-добрите начини за убийство...

Удивителни са тези същества. Тези същества се наричат хора.

2) Никакви въстания, бунтове и съюзи няма да направят и една хилядна от това, което може да направи въздържанието поне от две дела – употребяването на водка и постъпването във войската.

1 август 1909. 1) Въпреки моето ясно разбиране за Бога, който не може да се познае, а само да се осъзнае в самия теб, често ми се иска да има и Бог личен, на който да мога да се моля. Това е слабост, привичка и заедно с това естествено желание за общуване с Бога, все едно че общуваш с човек, макар че е нещо невъзможно. Това желание е естествено силно. А за да го удовлетворя, трябва да вярвам, че той е именно такъв, какъвто ми се иска да бъде, т.е. лично същество, с което бих могъл да общувам не неразривно вътрешно, както е в действителност, а външно общуване, като с отделно същество. А за да мога да общувам така, трябва да вярвам, че той е отделно същество; а за да вярвам на това, трябва доказателство. Доказателство за това може да бъде само някакво чудо, показващо и Неговата отделеност от мен, и Неговото съществуване като отделно от мен същество. И затова, за да се вярва в личния Бог, са нужни чудеса. Чудеса няма, трябва да се вярва в преданията за чудеса или да си въобразяваш чудеса. Това и правят така наречените вярващи. А тези, които наричат атеисти, също изискват чудеса, за да повярват в Бога, но бидейки критически трезви в мислите си, не вярват в чудесата от миналото, не виждат чудеса в настоящето и затова не вярват в Бога, а вярват само в това, което се познава с външни чувства.

2) Колкото и странно да изглежда, най-твърдите, най-непоколебимите убеждения са най-повърхностните. Дълбоките убеждения винаги са подвижни.

3) Колко удивително вярно е изреченото от Йоан – Бог е любов, т.е. Бог е онова висше, което е в нас.

5 август 1909. Вчера вечерта дойдоха разбойниците за Гусев и го отведоха.

28 август 1909. Сутринта пристигнаха Маклаков, Цингер, Семьонов. Аз повиках Маклаков и говорих с него за това, да повдигне въпроса в Държавната дума. Той казва, че нищо не знае за Хенри Джордж, и че този въпрос не само няма да може да мине, а ще предизвика и неодобрение. Той е много умен практически, но е съвсем плътно затапен за всички наистина нужни на хората въпроси – както и много, много други.

29 август 1909. В спокойните минути, както сега, зная, че е нужно най-вече бездействие, пребиваване в любов.

Снощи пристигна милият Булигин. Гледа твърдо на очакващия сина му отказ от военна повинност. Сега, преминавайки в гостната, чух гръмкия му глас, говорещ: „Не трябва да живеем зверския живот, който живеем”, и гласът на сина на Сергей, казващ: че „наистина нашият живот сега не е хубав, но че изобщо в устройството на живота няма нищо лошо”. И за първи път ясно разбрах мирогледа на тези хора, наричани, уви, образовани. Това са хора със запушени отверстия, през които може да влезе разумната и задължителна мисъл на всеки човек, а именно: как трябва да живея? е въпросът на разумния човек, отговорът на който е само в религията. У тях това отверстие е запушено от „научни” дълбокомислени, т.е. глупави съображения за това, „как се развива човешкото общество”, законите и тем подобни научни съображения. И се получава cercle vicieux (омагьосан кръг): тези съображения скриват от тях необходимостта от религия, а те (тези съображения) отговарят – много глупаво, но все пак отговарят – на религиозните въпроси за това, как да се живее, които искаш или не искаш стоят всеки човек. Тъжно по отношение на синовете. Но човек не трябва да тъгува, а да се старае да им помогне. Вчера с Булигин дойде да се видим Загряжски. Струва ми се, че въпросите бяха искрени.

2 септември 1909. Колкото и странно да звучи: знанието за Бога се дава само от любовта. Любовта е единственият орган за познанието Му.

4 септември 1909. 2) Преди два дни през нощта ми беше много самотно и никак не можах да възстановя в себе си живото съзнание за Бога. И беше много тежко.

8 септември 1909. 3) Живо почувствах, че съм слуга на Бога. И такава радост, увереност, спокойствие – даже гордост почувствах, и така живо почувствах тази нещастна самозаблуда на хората, които се навират да слугуват на земните властелини – самият аз съм го правил навремето - и колкото по-високо се издигат в тази служба, толкова по-ниско се спускат в служенето на Бога.