Когато най-накрая млъкна, Уестлейк му благодари, макар да не стана ясно дали е, задето си е затворил устата, или за многобройните комплименти. Уестлейк беше много по-опитен в тези изяви от младия Стенли и говори пет минути, без да каже нищо. Благодари на хората си, изтъкна увереността си, че престъплението е разкрито, и пожела на прокуратурата успешна работа. Когато приключи и отстъпи назад, един репортер се провикна с въпрос.

— Без коментар — рязко отговори Уестлейк и даде знак, че е време да приключват.

Стенли обаче не беше готов да излезе от обектива на камерите. Секунда-две се усмихва глупаво на тълпата, сякаш искаше да каже: „Ето ме“. После Уестлейк му прошепна нещо.

— Благодаря ви — каза Стенли и се отдръпна.

Пресконференцията приключи.

Гледам я в стаята си в „Бест Уестърн“. Минава ми през ума, че след като всичко е в ръцете на Стенли, Куин може и да има някакъв шанс. Ако се стигне до процес обаче, Стенли най-вероятно ще се отдръпне и ще остави някой от опитните си помощници да свърши работата.

Със сигурност ще продължи да обработва медиите и да подготвя кандидатурата си за по-висок пост, но сериозната работа по процеса ще свършат професионалистите. В зависимост от това колко се забавят нещата, Мъмфри току-виж останал без работа. Мандатът му е четиригодишен, като на президента. Когато новоизбраният кандидат влезе в Белия дом, федералните прокурори се сменят.

След като пресконференцията приключва и коментаторите по Си Ен Ен се разбъбрят, превключвам каналите, но не намирам нищо интересно. Въоръжен с дистанционното, притежавам пълен контрол над телевизията. Приспособявам се към свободата с удивителна лекота. Мога да спя, докато сам не се събудя. Мога да се обличам както си пожелая, макар изборът ми да е ограничен. И най-важното — нямам съкилийник, не деля с никого помещение от десет квадрата. Два пъти измерих мотелската стая — широка е приблизително пет метра и е дълга девет заедно с банята. Истински палат.

В късната сутрин вече сме на път и се движим на юг по междущатска магистрала 79. Три часа по-късно пристигаме на летището в Чарлстън, Западна Вирджиния, където се сбогуваме с агент Хански. Той ми пожелава всичко хубаво и аз му благодаря за съдействието. Двамата с Пат Сърхоф вземаме вътрешен полет до Шарлът в Северна Каролина. Нямам документи, но Шерифската служба на САЩ и авиолинията се разбират на кодиран език. Само следвам Пат и си признавам, че се качвам развълнуван на борда на малкия самолет.

Летището на Шарлът е голямо, открито и модерно. Прекарвам два часа на мецанина и наблюдавам хората, които пристигат и заминават. Вече съм един от тях, свободен човек, и не след дълго ще мога да отида на гишето и да си купя билет за където поискам.

Нашият директен полет до Денвър е в шест и десет. Кодираният език ни е издействал по-добри места и двамата с Пат седим един до друг в първа класа благодарение на данъкоплатците. Аз пия бира, а той — джинджифилова лимонада. За вечеря ни поднасят печено пиле със сос и вероятно повечето пътници го ядат, колкото да не прегладнеят. За мен си е вкусна храна. Изпивам чаша пино ноар — първата ми глътка вино от много години.

Виктор Уестлейк и антуражът му си тръгнаха от пресконференцията и поеха с колите си към правната кантора на Джими Лий Арнолд в центъра на града, на четири пресечки от съда. Служителката на рецепцията ги очакваше. След броени минути ги поведе по тесен коридор към просторна заседателна зала и поръча кафе. Отказаха учтиво.

Джими Лий беше стожер на наказателното право в Роуаноук, ветеран с двайсет и две години стаж във войната срещу наркотиците и порока. Четири години по-рано беше представлявал Джакийл Стейли, племенника на Куин Ракър. Подобно на мнозина други самотни бойци, които действат на границата с престъпния свят, Джими Лий беше колоритен образ. Дълга прошарена коса, каубойски ботуши, многобройни пръстени, кацнали на носа очила с червени рамки. Отнасяше се подозрително към ФБР, но ги посрещна любезно във владенията си. Не за пръв път го посещаваха агенти — беше виждал мнозина през годините.

— Значи имате обвинителен акт — каза той веднага щом церемонията по запознанството приключи.

Виктор Уестлейк го информира накратко за основното развитие по делото срещу Куин Ракър.

— Представлявали сте племенника му Джакийл Стейли преди няколко години, нали?

— Точно така — отговори Джими Лий. — Но никога не съм се срещал с Куин Ракър.

— Предполагам, че семейството или бандата са ви наели да представлявате хлапето.

— Нещо такова. Беше частен контакт, не ми беше възложено от съда.

— С кого от семейството общувахте?

Настроението на Джими Лий се промени. Той бръкна в джоба на сакото си и извади малък диктофон.

— За всеки случай — каза адвокатът и натисна копчето. — Нека да запишем разговора си. Вие сте трима, аз съм сам. Искам да бъда сигурен, че няма да има недоразумение във връзка с казаното. Нещо против?

— Не — отговори Уестлейк.

— Добре. И така, попитахте ме с кого от семейството съм общувал, когато бях нает да представлявам Джакийл Стейли, нали?

— Да.

— Ами не съм сигурен, че мога да ви отговоря. Поверителност между адвокат и клиент. Вие ми кажете защо се интересувате.

— Разбира се. Куин Ракър направи признание. Каза, че е убил съдия Фосет, защото съдията не изпълнил обещанието си. Твърди, че бандата е платила петстотин хиляди долара в брой на Фосет, за да удовлетвори искането за недопускане резултатите от обиска, при който е намерена пратката кокаин в микробуса.

Уестлейк замълча и внимателно се вгледа в Джими Лий. Очите на адвоката не издаваха нищо. Най-накрая той сви рамене и попита:

— Е, и?

— Знаехте ли за този подкуп?

— Ако знаех, щеше да е престъпление, нали? Да не ме мислите за толкова глупав, че да призная престъпление? Оскърбявате ме.

— О, не се обиждайте, господин Арнолд. В нищо не ви обвинявам.

— Куин Ракър замеси ли ме в подкупа?

— Засега се изразява неясно и твърди само, че посредникът бил адвокат.

— Сигурен съм, че точно тази банда негодници има връзка с много адвокати.

— Разбира се. Изненадахте ли се, когато съдия Фосет не удовлетвори искането за отхвърляне на обиска?

Джими Лий се усмихна и завъртя очи.

— Вече нищо не ме изненадва. Ако се придържате към Конституцията, обискът е бил незаконен и доказателствата, сто и петдесет килограма чист кокаин, не би трябвало да се допускат. За такова нещо е нужен здрав гръбнак, което напоследък не се среща често, особено при залавянето на голямо количество дрога. Нужна е смелост, за да може съдията, щатски или федерален, да отхвърли такива прекрасни доказателства, независимо как ченгетата са се докопали до тях. Не, не бях учуден.

— Откога се явявате в залата на съдия Фосет?

— Откакто го назначиха преди двайсет години. Познавах го добре.

— Смятате ли, че би взел подкуп?

— Пари в брой, за да отсъди в полза на някого?

— И за по-лека присъда.

Джими Лий кръстоса крака, вдигна единия си ботуш от щраусова кожа върху коляното и сключи ръце точно под корема си. Замисли се за миг и каза:

— Виждал съм съдии да вземат възмутителни решения, но обикновено е от глупост или от мързел. Не, господин Уестлейк, не смятам, че съдия Фосет или който и да било друг съдия в щата Вирджиния ще приеме подкуп — пари в брой или нещо друго. Казах, че нищо не ме учудва, но сгреших. Такъв подкуп би ме шокирал.

— Бихте ли казали, че съдия Фосет има репутация на много почтен човек?

— Не, не бих казал. През първите няколко години на поста си се държеше добре, но после се промени и освирепя. Всичките ми клиенти са били обвинени в престъпления, но не всички са престъпници. Фосет не възприемаше нещата така. С удоволствие би тикнал някого зад решетките за двайсет години. Винаги вземаше страната на обвинението и на ченгетата, а аз не го намирам за почтено.