Докато траеше това, Том изпрати Фунди и отряда му стрелци по следите на избягалите през нощта араби. Те не бяха отишли далече и повечето бяха без оръжие. Хората на Фунди бързо ги откриваха и довършваха с безмилостните си стрели. Отровата караше кожата около входната рана да поаленее, а после се разливаше в кръвта като течен огън. Никак не беше лека тази смърт, но когато ловците надонесоха отрязаните глави, като доказателство за успешния улов, Том ги погледна с безразличие. Споменът за стореното от убитите бе още пресен в паметта му, а гневът не се бе уталожил.

Под ръководството на офицерите, моряците претършуваха лагера и струпаха плячката на едно място, за да може Том да я огледа и впише в дневника си. Освен огромното количество слонова кост, в пепелта от колибата на водача откриха малко желязно ковчеже. То бе устояло на пламъците и когато го отвориха, намериха в него златни динари на стойност почти триста лири.

— Това добре закръгля спечеленото за един ден добри дела — изрази пред Сара задоволството си Том.

Събраха храната и мускетите, буретата с барут и оловните слитъци, от които се лееха куршуми, топове плат, торби мъниста и огромно количество други полезни вещи.

— Как смяташ да отнесеш всичко това до форт Провидънс? — попита Сара. — Май ще трябва да го оставиш тук.

— Ще видим — мрачно се закани Том и накара Фунди и Аболи да му доведат всички водачи на освободените. Обясни им, че храната ще бъде разпределена между отделните племена, след което жените и децата могат да си вървят. В замяна на свободата си обаче, всеки мъж трябва да помогне при пренасянето на плячката до земите на лоци. След това могат да се приберат при жените и децата си. Обясни още, че трудът им ще бъде заплатен със стоки. Вождовете останаха възхитени от това решение, защото надниците на поданиците им щяха, естествено, да паднат в техните ръце. До момента не бяха проумели, че са свободни, а смятаха, че просто са сменили едни господари с други.

Минаха няколко дни, докато се разпредели храната и се оформят отделните колони, преди децата и жените да потеглят на път. Тръгнаха си с песни и хвалебствия за белия човек, който ги бе освободил. След това тежко натовареният човешки керван пое на юг с Том и Сара начело, възседнали арабски коне.

Том остави Фунди и двадесетина от най-безстрашните му бойци да охраняват роботърговския път през останалата част от сухия сезон. Забележеха ли нов керван, той щеше веднага да изпрати вестоносци при Том във форт Провидънс.

139.

Когато стигнаха Провидънс, Том разбра, че слоновата кост, с която разполага е повече отколкото може да натовари в малкия „Кентавър“.

— Няма да се налага да ловуваме отново, поне тоя сезон — каза той на Сара. — Ще мога да съсредоточа усилията си върху освобождаването на още нещастни пленници, заробени от проклетите мюсюлмани.

Върху лицето му бяха изписани благочестие и добродетелност, но тя забеляза пламъчетата в очите и не се остави да бъде подведена.

— Бих желала чувствата ти да са искрени, Томас Кортни, само че твърде добре те познавам. Залавяш се за тая работа, главно заради слоновата кост и хазарта на битката.

— Много строго ме съдиш, мила моя хубавице — възрази той с усмивка, — но защо трябва да издребняваме? Ти пък се вълнуваш главно за съдбата на малките пикльовци и аз ти ги отстъпвам изцяло. Така и двамата ще получим онова, към което се стремят душите ни.

— Следващият път няма да е толкова лесно — предупреди го тя. — Арабските роботърговци ще бъдат подготвени.

— А-ха! Аз обаче, също имам някои идеи в тази насока.

Пленили бяха близо двеста арабски мускета и огромен запас барут и олово. Вместо да тръгнат на лов, Том и моряците му обучиха петдесет воини от племето лоци да си служат с мускети. Подбраха най-обещаващите, но дори и те срещаха трудности при овладяването на оръжие, толкова чуждо на културата и бита им. Не можеха да преодолеят до край суеверния страх пред кремъклийката, нито инстинктивния навик да затварят очи в очакване на изстрела. Том скоро разбра, че от тях никога няма да излязат добри стрелци. Той се примири с това и започна да обучава туземците в стрелба от близо, като замени куршумите със специално отлети оловни сачми, които се пръскаха и поразяваха по-голяма площ.

След няколко седмици един от бързоходците на Фунди пристигна с вест, че откъм големите езера се задава нов керван роби.

— Време е да видим, дали новата ми стратегия ще се окаже успешна — съобщи Том на жена си. — Предполагам, че няма да те убедя да останеш в безопасност тук? — Вместо отговор тя се усмихна и отиде да приготви медицинските си такъми.

Когато най-после видяха кервана, разбраха, че е още по-многоброен и богат от първия, но и много по-сериозно охраняван от конни и пеши араби. Численото им превъзходство бе почти двойно. Двамата с Аболи го следиха няколко дни, докато изработят план за нападението.

Много скоро се разбра, че роботърговците са известени за съдбата на първия керван. Те бяха непрекъснато нащрек. По време на преходите пускаха многобройни съгледвачи във всички посоки и при най-малък знак за опасност се събираха в боен строй. Привечер избираха удобни за отбрана места за нощувка, а около лагера разставяха многобройни наблюдателни постове.

Том и Аболи проучиха терена пред кервана и откриха брод в една широка река, през който керванът нямаше как да не мине. Изведоха бързо хората си напред и ги разположиха в гъста горичка на отсрещния бряг.

Щом стигна реката, дългата и тромава колона започна преминаването й. Том остави челото да прекоси необезпокоявано. И тогава, с половината колона отсам, той пресече кервана и нападна челото му. От добре подбраните си укрития между дърветата мускетарите лоци започнаха масиран огън, почти от упор, срещу арабската охрана. От толкова близо и поради разсейването на сачмите, дори те не успяваха да пропуснат целта. Резултатът бе зашеметяващ. Известно време се води люта битка, но авангардът на арабите бе сравнително малочислен и разкъсан от първите залпове на лоци. Когато другарите им от противоположния бряг направиха опит да им се притекат на помощ, те трябваше да газят до гърди във водата, а точният огън на моряците бързо ги обезкуражи.

Сражението на този бряг приключи преди смрачаване. Челната част на кервана бе заловена, а пазачите й избити. Освен това, пипнаха и всичкия барут на роботърговците. Численото превъзходство вече бе на страната на Том, а противниците му отвъд реката нямаха достатъчно муниции.

Том проведе няколко светкавични атаки прекосявайки реката и принуждавайки арабите да изразходват и последния си барут. Щом се убеди, че не разполагат с повече, той нападна с всичките сили и разби отбраната на арабите. Лишени от барут, защитниците бяха избити в ръкопашен бой, при който лоци използваха къси копия, със смайваща вещина. Последните араби бяха изтласкани в реката, където ги чакаха привлечените от миризмата на кръв крокодили.

След приключване на битката Том освободи три хиляди роби, а дълга колона носачи попълни запасите му във форт Провидънс с огромна плячка.

Макар съгледвачите на Фунди да си отваряха очите на четири, това беше последният керван, опитал да си пробие път към Брега на треската, за този сух сезон.

— Трябва да се помолим за по-добър урожай следващия път — обърна се Том към съпругата си. Стояха на юта, а малкият „Кентавър“ се носеше по пълноводната река към океана в началото на Голямата влага.

— Ако работите ти продължават да се развиват така добре, скоро ще потопиш кораба под краката ни — отвърна тя. — Не мога да си вляза в каютата — и тя е натъпкана с тия слонски зъби.

— Заради тежестта на дечурлигата ти ще потънем — обвини я Том.

Сара не можа да устои на изкушението и прибра четири от най-безпомощните сирачета, освободени от двата кервана. Тя изля върху им цялото си нереализирано майчино чувство и сега те се тълпяха около нея, издокарани в ушити от Сара дрехи, смучеха палци и стискаха полите й.