Откак заобиколи първия път Добра Надежда, Том бе в постоянен контакт с роботърговци и техните жертви. По време на продължителния им престой в Занзибар, все някой роботърговец закотвяше кораба си достатъчно близо до „Лястовицата“, за да се донасят до борда й отвратителна воня и сърцераздирателните писъци.

Сега, всеки ден минаваше с Аболи през пазарите за роби и все по-трудно ставаше, да се понася мъката, изпълваща цялото пространство: писъци на откъснати от майките им деца, вой на безутешни родители и мълчаливото страдание в очите на млади мъже и жени, лишени от свободния си, див начин на живот, навързани като животни, унижавани на езици, които не разбират, приковавани към позорния стълб и изтезавани с бичове. Само при мисълта да печели от страданията на тия загубени души, в гърлото на Том се надигаше изгаряща горчилка.

Като се върна на борда на „Лястовицата“, Том започна да обсъжда затрудненото им положение с офицерите. Макар че главна задача на плаването беше да открие Дориан и Том нито за миг да не я забравяше, той имаше задължения и към екипажа си, някои от моряците бе примамил на борда с обещания за печалба. До момента нямаше нито печалба, нито пък някаква реална перспектива за придобиване на нещо, което да се подели между хората.

— Няма кой знае какво да се купува тук — потвърди мрачно и мастър Уолш. Отвори бележника си, нагласи на носа очилата и зачете цените на слоновата кост и гуми арабика, които бе записал в Англия преди отплаването им. — Цените на подправките са по-приемливи, но все пак ще осигурят незначителна печалба с оглед трудностите и разходите около плаването. Карамфил и черен пипер, добре, за тях винаги има пазар, както и в по-малка степен за канелата и разбира се — за кората от хининово дърво, която се търси в Америка и в средиземноморските страни, засегнати от малария.

— Трябва да се снабдим с няколкостотин фунта за собствени нужди — намеси се Том. — Сега, след като започна дъждовният сезон, треската ще започне често да ни гостува. — Отварата от тази кора беше горчива като жлъчка, но преди век отците йезуити бяха открили, че е единственото спасително средство срещу маларичната треска. Именно монасите бяха донесли растението на острова, където вече го имаше в изобилие.

— Да — тихо се съгласи Аболи. — Хининова кора ще ти потрябва. Особено, ако решиш да навлезеш във вътрешността, за да се снабдиш сам със слонова кост.

Том му хвърли остър поглед.

— Какво те кара да мислиш, че ще проявя такава дързост и ще престъпя заповедта на султана и Компанията на Джон? Ти самият си ме съветвал най-настойчиво, да се въздържам от такава стъпка.

— Гледам те как всяка вечер сядаш на носа и се втренчваш в материка. Мислите ти са толкова шумни, че почти оглушах от тях.

— Би било доста опасно. — Том не отхвърли предположението и обърна инстинктивно глава на запад, а когато загледа мъгливите очертания, в очите му се появи мечтателна нега.

— Такива пречки не са те спирали досега — отбеляза Аболи.

— Не знам откъде да тръгна. Това е непозната земя. Terra incognita. — Том използва термина, с който бяха обозначени белите полета на картата, в които така жадно бе впервал поглед. — Даже и ти не си ходил по тия места, Аболи. Би било голяма глупост да тръгнем натам без водач.

— Не познавам тия северни земи — съгласи се Аболи. — Роден съм много по на юг, край великата река Замбези, а и от тогава минаха много години. — Замълча за момент и продължи: — Но знам къде може да се намери водач.

— Кой е той? — попита Том, неспособен да овладее възбудата си. — Къде ще открием този човек? Как се казва?

— Още не знам името, нито съм виждал лицето му, но щом го срещна ще го позная.

113.

Когато слязоха на брега на другата сутрин, първите редици роби бяха потеглили към пазара от затвора, където ги заключваха нощем.

Както и всички останали стоки в края на сезона, редиците им бяха изтънели и предлагането се свеждаше до по-малко от двеста бройки. Когато пристигнаха, броят им беше няколко хиляди. Повечето от оставащите бяха стари или немощни, хилави и поразени от болести или осакатени от бича. Купувачите винаги подхождат с опасение към белязана от бич стока, защото тези следи означават, че тя не се поддава на дресировка.

Когато минаваше през пазара, Том обикновено извръщаше лице, избягваше да гледа, тъй като отвращението и мъката му бяха прекалено силни. Днес обаче, и двамата с Аболи застанаха при главната порта на пазара за роби. Внимателно разглеждаха робите един по един.

Том забеляза един-двама чернокожи мъже, които му се сториха подходящи — високи, силни и с героична осанка, въпреки оковите. Когато обаче докоснеше Аболи и му отправеше въпросителен поглед, той нетърпеливо поклащаше глава.

— Няма ли? — унило шепнеше Том. Вече влизаха последните роби, а той не бе проявил интерес към никого.

— Нашият човек е тук — възрази Аболи, но търговците ни наблюдават — не исках да им покажа, от кого се интересуваме.

Отведоха робите под навесите, като всеки бе прикован към един кол. Търговците се настаниха на сянка, заможни, самодоволни мъже, а личните им роби се суетяха наоколо, варяха кафе и разпалваха наргилета. Хвърляха лукави погледи към Аболи и Том, докато двамата описваха бавен кръг из пазара.

Аболи спря пред първия навес и заразглежда някакъв роб — едър мъж с вид на воин. Роботърговецът отвори устата му, за да покаже зъбите, после опипа мускулите му.

— Няма повече от двадесет години, ефенди — каза арабинът. — Погледнете тия ръце — як е като бивол. Има поне още тридесет години труд у него.

Аболи заговори роба на един от горските езици, но мъжът го гледаше като глухо животно. Аболи поклати глава и те преминаха към следващия навес.

Том разбра, че Аболи бавно напредва към човека, когото си беше набелязал. Погледна нататък, за да разбере, кой може да е и изведнъж го позна с необяснима увереност.

Мъжът беше гол, ако не се смята късата набедрена препаска, дребен и жилав. По тялото си нямаше грам мазнина. Косата му приличаше на огромен буен храст, а проницателните очи ярко блестяха.

Двамата с Аболи постепенно приближаваха групата, в която беше дребничкият мъж, като се стараеха да не показват интереса си. Те разгледаха друг мъж, както и едно младо момиче и за съжаление на търговеца, понечиха да продължат. Сякаш размислил, Аболи се извърна към дребничкия и поиска от търговеца:

— Покажи ми ръцете му! — Търговецът кимна на помощника си. Двамата сграбчиха мъжа за китките и дрънчейки с оковите, изпънаха ръцете напред, за да може Аболи да ги разгледа.

— Обърни ги от другата страна — нареди Аболи и те ги извиха с дланите нагоре. Аболи прикри задоволството си — първите два пръста и на двете ръце бяха загрубели почти до обезобразяване. — Това е нашият човек — каза Аболи на английски, но с недоволен тон. Том поклати глава, сякаш за да потвърди отказа. Обърнаха се и тръгнаха, под разочарования поглед на търговеца.

— Какво му е на ръцете? — попита Том, без да се оглежда. — Какво ги е белязало по такъв начин?

— Тетивата — късо отвърна Аболи.

— И на двете ръце? — Том спря от изненада.

— Той е ловец на слонове — каза Аболи. — Не спирай и ще ти обясня! Лъкът за слонове е толкова як, че никой не е в състояние да го опъне с една ръка. Ловецът се прокрадва близо, ей толкова близо. — Аболи посочи една стена на десет крачки от тях. — Тогава ляга по гръб и поставя лъка на ходилата си. Стрелата насочва между палците, а тетивата опъва с две ръце. С течение на годините, пръстите добиват такъв вид.

Том не можеше да си представи лък с такава мощ.

— Трябва да е огромен тоя лък — каза той.

— С него може да се прониже бивол от едната плешка до другата, а стрелата да премине и да убие застанал зад него човек. Този мъж принадлежи към малобройно неустрашимо братство, което се препитава от лов на слонове.

Те привършиха своята бавна обиколка на пазара и се върнаха с небрежна походка към дребничкия мъж.