Около полунощ Шон и Даф бяха завършили контрапредложението си на офертата на Храдски.

— Как мислиш, че ще реагира Храдски? — попита Шон.

— Мисля, че сърцето му е достатъчно здраво, за да издържи на удара — ухили се Даф. — Единствената причина, поради която ченето му няма да увисне до пода, е, че големият му корем ще го спре.

— Да отидем до хотела, за да му го покажем? — предложи Шон.

— Синко, синко! — Даф поклати съжалително глава. — След всичкото време обучение още нищо не си научил.

— Тогава какво ще правим?

— Ще го повикаме, синко. Ще го накараме той да дойде при нас. Ще водим играта на собствен терен.

— Какво ще ни помогне това? — попита Шон.

— Незабавно ще получим предимство, ще го накара да си припомни, че той е този, който моли.

Храдски дойде в кантората им в десет часа на следващата сутрин. Пристигна със самочувствието на човек, държащ в ръцете си четири аса. Придружаваха го Макс и двама секретари. Джонсън ги посрещна при входната врата и ги въведе в кабинета на Шон.

— Норман, стари приятелю! Радвам се да те видя — поздрави го Даф и въпреки да знаеше добре, че Храдски не пуши, извади пура. Когато всички се настаниха, Шон отвори прозореца.

— Господа, проучихме предложението ви и в общи линии го намираме прямо, честно и справедливо.

— Правилно! Правилно! — съгласи се любезно Даф.

— Още в началото искам да сте наясно — продължи Шон, — че г-н Чарлиууд и аз самият сме дълбоко уверени, че обединяването на нашите две предприятия е желателно. Глупости, необходимо. Ако ми простите цитата „в единението е истината“.

— Правилно, правилно! Точно така! — запали пурата си Даф.

— Както казах, проучихме предложението ви и го приемаме с готовност и радост, с изключение на няколко незначителни подробности, които съм изброил. — Шон повдигна дебел сноп листове. — Разбира се, вие ще искате да хвърлите око на тях и след това ще можем да престъпим към изготвяне на официално споразумение.

Макс предпазливо пое купчината хартия.

— Ако искате да останете сами, кабинетът на г-н Чарлиууд, който се намира непосредствено до този, е на ваше разположение.

Храдски и групата му влязоха в съседната стая и час по-късно, когато излязоха, имаха вид на хора, носещи ковчег. Макс всеки момент щеше да избухне в сълзи и с мъка проговори.

— Мисля, че трябва да разгледаме всяка точка поотделно — каза тъжно той.

Три дни по-късно стиснаха ръцете си върху сделката.

Даф наля питиетата и подаде чаша на всеки:

— За новата компания — „Сентръл Ранд Консолидейтид“. Господа, това бе тежко раждане, но аз мисля, че дадохме живот на дете, с което можем да се гордеем.

Храдски получи контрол, но го заплати на висока цена.

„Сентръл Ранд Консолидейтид“ бе осветена с тържество, състояло се в големия салон на фондовата борса в Йоханесбург, десет процента от акциите й бяха предоставени за закупуване от обществото. Преди да започнат продажбите за деня, тълпата бе изпълнила сградата на борсата и бе задръстила улицата пред нея в продължение на една пресечка във всяка посока. Директорът на борсата прочете програмата на „Сентръл Ранд Консолидейтид“, в катедралната тишина всяка негова дума ясно се чуваше салона на членовете. Камбанката удари, а тишината продължаваше да тегне. Упълномощеният служител на Храдски я наруши боязливо:

— Продавам акции на „Сентръл Ранд Консолидейтид“.

Последвалото приличаше на клане, двеста мъже се опитаха едновременно да купят дялове. Първо сакото, а сетне и ризата му се разпаднаха под сграбчилите го ръце, загуби очилата си, стрити на прах под тъпчещите ги крака. След десет минути успя да си пробие път извън тълпата и докладва на господарите си:

— Успях да ги продам, господа.

Шон и Даф се смееха. Имаше защо да се смеят, тъй като за тези десет минути тридесетпроцентното им участие в „Сентръл Ранд Консолидейтид“ увеличи стойностното си изражение с половин милион лири.

24

Тази година коледната вечеря в хотела на Кенди бе много по-богата, отколкото преди пет години. Присъствуваха седемдесет и пет души, настанени на голяма маса. Около три часа след полунощ половината от тях едва се държаха на краката си. Шон се подпираше на перилата, за да изкачи стълбите, и когато стигна горната площадка, заяви тържествено на Кенди и Даф:

— Обичам ви! Страшно ви обичам, но сега трябва да спя.

Остави ги сами и тръгна по коридора, блъскайки се в стените като билярдна топка, докато накрая влетя през вратата на апартамента си.

— Даф, провери дали е добре.

— Все едно един мъртвопиян да води друг мъртвопиян — промърмори Даф и последва Шон, движейки се на зигзаг. Завари приятелят си седнал на ръба на леглото, да се бори с ботушите си.

— Какво се опитваш да направиш, момко? Да си счупиш коляното?

Той го погледна и се усмихна блажено.

— Влизайте, влизайте и четиримата. Пийнете по едно.

— Благодаря, нося си свое.

Затвори вратата след себе си като заговорник и измъкна бутилка изпод сакото.

— Тя не ме видя. Не знаеше, че във вътрешния джоб на нейния малък Дафърд има една голяма, чудесна бутилка.

— Имаш ли нещо против да ми помогнеш да сваля тези проклети ботуши? — попита Шон.

— Много уместен въпрос — отговори сериозно Даф, насочвайки се към един от фотьойлите в другия край на стаята. — Радвам се, че го зададе. — Достигна фотьойла и се строполи в него. — Отговорът е, разбира се, да! Имам нещо против.

Шон се отпусна в леглото.

— Синко, искам да говоря с теб — каза приятелят му.

— Говори свободно, не се стеснявай.

— Шон, какво мислиш за Кенди?

— Две чудесни цици.

— Прав си, но един мъж не може да живее само с цици.

— Не, но предполагам, че тя притежава и другия основен атрибут — отвърна сънливо Шон.

— Синко, говоря сериозно. Искам помощта ти. Мислиш ли, че постъпвам правилно? Имам предвид тази женитба.

— Не разбирам много от женитби.

Шон се захлупи по лице.

— Вече ме нарича Дафърд. Забеляза ли, синко? Това е знамение, това е знамение и най-злокобна поличба. Забеляза ли? — Почака една секунда за отговор, който не получи. — Така ме наричаше и другата: „Дафърд“, казваше тя, чувам го като сега: „Дафърд, ти си свиня!“.

Даф се вторачи в леглото.

— Слушаш ли ме?

Никакъв отговор.

— Шон, синко, нуждая се от помощта ти.

Шон изсумтя тихичко.

— Ах, ти, пиян простак! — промълви нещастно Даф.

25

Ксанаду бе завършен в края на януари и денят на сватбата бе определен за двадесети февруари. Даф изпрати покана на шефа на всички полицейски сили в Йоханесбург и в замяна балната зала на Ксанаду, където върху дълги дървени маси бяха оставени сватбените подаръци, бе охранявана денонощно. На десети следобед Шон закара там Даф и Кенди, за да преброят плячката за последен път. Даде една пура на дежурния полицай и влязоха в балната зала.

— Погледнете! Ах, погледнете! — извика Кенди. — Цял куп нови подаръци.

— Този е от Джок и Тревър — прочете картичката Шон.

— Отвори го бързо, моля те, Дафърд! Да видим какво са ни подарили.

Той откърти капака на сандъка и Шон леко подсвирна.

— Сервиз за хранене от масивно злато — ахна Кенди. Взе една от чиниите и я притисна към гърдите си. — О, не зная какво да кажа.

Шон разгледа останалите кутии.

— Хей, Даф, този ще те направи изключително щастлив: „Благопожелания, Н. Храдски“.

— Трябва непременно да го видя. — Даф показа ентусиазъм, което не се бе случвало от месец. Разопакова пакета.

— Цяла дузина! — подсвирна щастливо той. — Норман, ах, ти, безценно малко еврейче, цяла дузина кърпи за сервиране!

— Важен е жестът — засмя се Шон.

— Скъпият стар Норман! Колко ли го е боляло, когато ги е плащал! Ще го накарам да постави автографа си на тях, ще ги сложа в рамки и ще ги окача на стената в хола.

Оставиха Кенди да подреди подаръците и излязоха в градината.