Чарлс затвори телефона. Сложи всичко в раницата с изключение на автоматичния пистолет. Когато свърши, чу сирените на колите. Те спряха точно там, където трябваше.

До горящия микробус.

С чувството за добре свършена работа Морис Чарлс пристъпи към последните приготовления за пребиваването си в стаята. Взе една възглавница от леглото и я постави на пода между леглото и прозореца, точно пред нощното шкафче. След това легна и погледна вдясно под леглото. Краят на покривката стигаше почти до пода. Отдолу под леглото виждаше вратата. Ако по някаква причина някой влезеше, Чарлс щеше да вижда краката му. Това му беше достатъчно, за да го спре.

Не съблече дрехите и не си свали обувките в случай, че се наложеше да напусне бързо стаята, но това не му пречеше. Сега вече нищо не го безпокоеше. Този момент му харесваше най-много, моментът, когато си беше спечелил почивката и възнаграждението.

Скоро заспа и дори полицейските сирени и тези на пожарната не можеха да попречат на дълбокия му, заслужен сън.

38.

Санкт Петербург, Русия

Вторник, 9,31 часа

В 9,22 сутринта Пьотър Корсов изпрати по електронната поща кратък файл с данни. Това беше списък на засечени засекретени телефонни разговори между Азербайджан и Вашингтон през последните няколко седмици. Повечето от тях бяха между американското посолство и ЦРУ или АНС. Руският Оперативен център не беше успял да ги дешифрира, обаче Орлов можеше да ги зачеркне от списъка. Тези разговори до голяма степен бяха рутинни и сред тях нямаше вероятност да има обаждания на Харпунджията.

През последните няколко дни имаше обаждания в АНС от Гобустан — селце на юг от Баку. Всички бяха осъществени преди нападението на петролната платформа. Разговорите от посолството бяха на малко по-различна честота от тези от Гобустан. Това означаваше, че са били водени от различни засекретени телефони. В бележка към файла Корсов съобщаваше, че следи за нови разговори от същите телефони.

Орлов обаче не хранеше големи надежди. Харпунджията вероятно нямаше защо да се обажда на съюзниците си, за да им каже, че акцията му е била успешна. Който и да беше съюзникът му, той щеше да чуе за това от собственото си разузнаване.

За Орлов беше обезпокоителен самият факт, че в тази работа беше използвана секретна сателитна връзка. Подобна технология беше изведена при неговите полети в космоса за усъвършенстване на сателитните комуникации. Фактът, че тя така изкусно беше използвана от терористи като Харпунджията, го караше да се пита дали изобщо е трябвало да се разработва. С подобни аргументи са излизали и хората, които са били против разцепването на ядрото на атома. Така се е получило огромно количество сравнително чиста атомна енергия, но се е стигнало и до създаването на атомната бомба. Обаче Орлов не беше участвал в тази работа.

Той си спомни какво беше писал Борис Пастернак в един от любимите му романи „Доктор Живаго“: „Не обичам хората, които никога не са падали или не са се спъвали. Тяхната добродетел няма връзка с живота и затова е без особена стойност. За тях животът не е разкрил красотата си.“ Прогресът нямаше как да не позволи появата на чудовища като Харпунджията. Така се сочеха грешките на неговите създатели.

Орлов тъкмо беше свършил прегледа на списъка, когато вътрешният му личен телефон иззвъня. Беше Корсов.

— Засякохме връзка — каза развълнуван той.

— Каква връзка? — попита Орлов.

Под връзка хората от разузнаването разбираха всякакъв вид електронна комуникация.

— Същия сигнал, за който имаме запис, че е бил изпратен от Гобустан — отговори Корсов.

— Обаждането пак ли е от Гобустан?

— Не — отговори Корсов. — Било е от Баку, и то до обект, който се е намирал съвсем наблизо. Той също е бил в Баку.

— Колко близо? — попита Орлов.

— Обаждащият се и получателят са били на по-малко от триста метра един от друг — рече Корсов. — Не можем да засичаме по-малки разстояния.

— Може би Харпунджията се е обаждал на свои съучастници, които също ползват засекретена линия — предположи Орлов.

— Едва ли — каза Корсов. — Доколкото можахме да разберем, не е бил осъществен разговор.

— А какво?

— Бил е изпратен само празен сигнал. Въведохме картографски данни в компютъра. Сега Гроски наслагва върху тях сигнала и се опитва да установи точното местоположение.

— Много добре — рече Орлов. — Съобщете ми веднага след като го установите.

Веднага след като Орлов затвори, той набра номера на Майк Роджърс, за да го уведоми за очевидната връзка на АНС с Харпунджията и за неговото евентуално местоположение. След това се свърза с Одет. Надяваше се, че американецът, когото тя беше спасила, вече е готов за действие. Не искаше да я изпраща сама срещу Харпунджията, но щеше да го направи, ако се наложеше, защото най-вече не искаше да изпусне терориста.

Докато набираше телефона на Одет, Орлов се почувства по-обнадежден. Технологията, която той беше помогнал да бъде изведена в космоса, беше като нож с две остриета. Харпунджията беше успял да използва засекретена сателитна връзка, за да причини смърт. Сега, ако имаха късмет, същата връзка можеше неочаквано да им бъде от полза.

Да установят местоположението му и да го заловят.

39.

Техеран, Иран

Вторник, 10,07 часа

Председателят на Върховния команден съвет на въоръжените сили на Ислямската република Иран беше събуден в дома си малко след зазоряване. Техеран имаше подслушвателни постове на много от петролните си платформи в Каспийско море. Оттам те извършваха електронно подслушване на минаващите чужди кораби и на военните обекти по каспийското крайбрежие. Всеки пост изпращаше сигнали през пет минути, за да покаже, че с електронната апаратура всичко е наред. Внезапното мълчание на пост номер 4 беше първият сигнал за Техеран, че в Каспийския район нещо става.

Един изтребител F-14 „Томкет“ веднага беше изпратен от военновъздушната база Дошан Тапех край Техеран. Той беше един от десетте, останали от общо седемдесет и седемте такива самолета, които влизаха в състава на модерните военновъздушни сили на шаха. Изтребителят потвърди, че петролната платформа е била разрушена. С помощта на голям транспортен самолет в района веднага бяха спуснати с парашути спасителни екипи и военни инженери. Докато спасителните кораби се носеха с голяма скорост от базата на каспийския военен флот в Бандар-и-Анзели, инженерите откриха по платформата следи от експлозив с голяма мощ. Фактът, че беше взривена отдолу, подсказваше, че нападението е било извършено от подводница, която по някакъв начин не е била засечена от сонарите. В девет и половина сутринта спасителните екипи откриха още нещо. Тялото на руския терорист Сергей Черкасов.

Това разкритие потуши временно разногласията между офицерите от Върховния команден съвет на въоръжените сили, министъра на корпуса на революционните гвардейци, министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и министъра на разузнаването. Умерените се присъединиха към екстремистите и до десет часа сутринта заповедта беше дадена: въоръжените сили на Ислямската република Иран получиха нареждане да защитават на всяка цена иранските интереси в Каспийския район.

В морето първите мерки бяха взети за защита срещу подводници. Те включваха изпращането на самолети, пригодени за борба с подводници и хеликоптери. Батальоните на морската пехота в района също бяха приведени в бойна готовност. Втората вълна щеше да се състои от разрушители и фрегати, които щяха да бъдат разположени около останалите петролни платформи. На силите, защитаващи Каспийския район, спешно бяха изпратени ракети китайско производство „Силкуорм“ (копринена буба).

От базите Дошан Тапех и Мехрабад започнаха да патрулират редовно изтребители „Шенян“ F-6, произведени в Китай. В района бяха приведени в състояние на бойна готовност три батальона с противовъздушни ракети.

Същевременно иранските посолства в Москва и Баку получиха нареждане да уведомят правителствата на Русия и на Азербайджан, че докато причините за нападението срещу платформата се разследват, всяка друга стъпка, насочена срещу иранските интереси, ще бъде считана за обявяване на война от страна на тези правителства. Иранските дипломати бяха информирани и от двете правителства, че нямат нищо общо с нападението против иранската петролна платформа. Представителите на Москва и на Баку добавиха, че засиленото иранско военно присъствие е неприемливо. И двете страни дадоха да се разбере, че техните военноморски и военновъздушни сили ще бъдат поставени в състояние на бойна готовност и ще засилят патрулирането в района.