Изчакал търпеливо, Глицки придружи Харди и Дейвид Фримън, докато слизаха по стълбите и извеждаха Франи от дебрите на правораздавателната система. Дейвид Фримън си тръгна, за да се върне на работното си място, и двамата мъже най-после останаха за пет минути насаме в чакалнята на затвора, докато една пазачка отведе Франи да си получи личните вещи.

Не минаха и три секунди, откакто тя се бе скрила от погледите им, и Глицки се обърна към Харди:

— Добре мина. Не че убийствата са ми професия де.

Харди не бе съвсем сигурен в точното време, но тогава не можеше да направи друго.

— Научих едва тази сутрин, Ейб, и имах намерение да ти кажа, но нали си спомняш, че се посдърпахме дали си се срещал с Рон, и точно тогава Рандъл и Прат изникнаха в коридора. Сметнах, че все ще го преживееш някак.

Лейтенантът за миг се замисли — все още спокоен, по-скоро заинтригуван, отколкото ядосан.

— И как го откри? Не по стихотворенията, нали?

— Не. За тях се сетих, чак когато вече бях разбрал. Дори не и по часовника. А по „Бадемовите скалички“.

Харди му разказа за купата с бонбони до вратата в къщата на Пиърс, за стомашното съдържание на Грифин и Канета, за златистите обвивки в двете коли.

— Отначало не съобразих, заради проклетата „Бадемова радост“ в колата на Грифин. И като видях бадеми и шоколад, реших, че е от „Бадемовата радост“, разбираш ли?

— Да.

— Само че при аутопсията на Грифин не е бил открит кокос, значи напоследък той не е ял „Бадемова радост“. Проверих при Страут. Само бадеми и шоколад. У Канета също бяха намерили бадеми и шоколад, което ме накара да се замисля. Канета е наминал към къщата на Пиърс, да го поизцеди, грабнал е два бонбона до вратата и ги е изял точно преди да го застрелят.

— Смяташ, че Пиърс го е пречукал в собствената си къща ли?

— Допускам. Били са сами. Ако огледате, все ще намерите нещо, но предполагам, че и Пиърс ще ви каже. Като започнат веднъж с признанията… впрочем ти и сам знаеш.

Глицки знаеше. Едно нещо не разбираше: защо Канета е чакал толкова време, преди да започне да изнудва Пиърс.

— Защо точно тогава? Защо не по-рано?

Честно казано, Харди не бе съвсем сигурен.

— Предполагам, че първоначално — и бих добавил най-вероятно — е умирал от желание да приеме, че убиецът е Рон. Щом му е станало ясно, че не е така, от негова гледна точка е оставал един-единствен заподозрян, а пък той се случил паралия. — Тъжно поклати глава — Канета, макар подмамен и объркан, му харесваше. — Излъгал се е в човека.

Глицки смучеше вътрешността на бузата си.

— Грифин е носел часовника, когато е говорил с Пиърс след погребението — промълви най-после. — Показал му го е.

Харди кимна.

— Точно така. И Пиърс очевидно е сметнал, че самият Грифин го е намерил, а не чистачите. А щом е така, само Грифин е знаел за „Деветстотин и втори“ апартамент и часовникът е бил единствената улика. И тъй, Пиърс е грабнал пистолета му — може и да са се сборичкали, знам ли, — но все пак Пиърс е надвил. Успял е да го вземе и е застрелял Грифин. И си е прибрал часовника. — Поклати глава. — Станало е импровизирано, но _едва не_ мина. Добре, че беше разписката в „Херитидж“.

Глицки би могъл да пита и разпитва защо Харди не му е показал разписката, но осъзна, че ще прилича на вайкане. Приятелят му бе направил каквото е смятал за нужно и нито една дума на лейтенанта нямаше да промени каквото и да е. Нито пък щеше да въздейства на поведението му в бъдеще. Но имаше още един, последен въпрос:

— И на Франи изобщо не й се наложи да издава голямата тайна на Рон, нали?

Адвокатът му хвърли кос поглед.

— Добре, че ми напомни — май не.

— А ти случайно да си разбрал каква е тя?

— Какво? — дръпна си ухото Харди.

Глицки понечи да повтори въпроса си, но приятелят му вдигна ръка да го спре.

— Не те чувам. Имам банан в ухото.

Епилог

В петък, на двайсет и шести март, губернаторът Деймън Кери ратифицира закона за забрана на МТБЕ в Калифорния. Законът, наречен от медиите „Закона на Брий“ представляваше кулминацията на главните законодателни усилия на губернатора през първите три месеца от мандата му и обществеността го приемаше като политическа и морална победа над петролните магнати и лобиращите за конкретните им интереси. Кери разчистваше щатското законодателство, щатските водоизточници. Вече се носеше мълва за негова бъдеща национална кампания.

Ал Валънс се погрижи резултатите от доклада на Брий Бомонт, порицаващ етанола и всички останали окислители, да не попаднат на бюрото на губернатора. Всъщност във встъплението на закона се възхваляваше Агенцията за опазване на околната среда, задето бе въвела задължително използване на окислители в преформулирания бензин. Под въздействието им щатският въздух се бе подобрил и бе достигнал най-чистите си равнища от десетилетия. Окислителите като етанол и МТБЕ се оказаха ефективни при намаляване замърсяването на въздуха.

За нещастие бензиновата добавка МТБЕ се бе оказала канцерогенна. Някои други окислители, най-вече етанолът, се намираха в достатъчни количества да задоволят нуждите на щата. Все по-нарастващото наличие на МТБЕ в подпочвените води на Калифорния представляваше сериозна и нарастваща опасност за здравето и от този ден насетне употребата му настойчиво щеше да се преустановява.

Две седмици по-късно, при срещата на акционерите на „Спейдър Круч Охайо“ в Синсинати, изпълнителният директор Елис Джаксън с гордост прочете на глас откъси от годишния отчет, украсявайки го за пред слушателите си, където му се струваше уместно:

— Що се отнася до производството на етанол, със задоволство ви съобщавам, че последната битка във войната между Близкия изток и Средния запад засега завърши в наша полза. Завишеното търсене на етанол като бензинова добавка в много щати, но най-вече на обширния Калифорнийски пазар, принуди правителството на САЩ да продължи освобождаването на федералните горива от данъци. Освен това правителството гарантира изкупуването на всички излишъци от царевичен етанол, произвеждан в нашата страна, чак до средата на следващото хилядолетие.

Думите му предизвикаха бурни аплодисменти.

— … но си имаше своята цена. Благодарение усилията на корпоративното щатско и федерално лобиране и проучвания в полза на субсидиите за етанол, през финансовата година те възлизат на осем милиона и шестстотин хиляди долара. Изтеклата година, разбира се, бе изборна. Ние подкрепихме политически кампании във всички двайсет и три щата, където се провеждаха избори, и с огромна радост отчитаме, че седемдесет и два процента от кандидатите ни успяха да заемат изборни длъжности.

С увеличаване на политическото ни влияние неизбежно ще нарастват и разходите ни за лобиране. Но тяхната сума бледнее в сравнение с четирийсетте и пет милиона долара _печалба_ — повтарям, такава е печалбата, — получена от продажбата на етанол в Съединените щати през изтеклата година. След неотдавнашната забрана на МТБЕ се очаква потреблението на етанол в Калифорния да се увеличи многократно в най-близко време. А сме свидетели на подобни кампании в много други райони на страната.

Джаксън се въздържа да им прочете следващите изречения. А те гласяха следното: „За съжаление пазарите в Калифорния и други щати все още остават в известна степен незадоволени заради трайната ни неспособност да им доставяме етанол в достатъчни количества и ако не беше правителствената програма за субсидии, цената му щеше да е значителна. Въпреки това проучванията по този проблем продължават. Понастоящем без помощта на правителството реалните разходи за добив на етанол — включително заплатите, стойността на рафинирането, на горивото за засяване и жътва на царевицата — са средно долар за четири литра и половина или грубо — два пъти повече от бензина. За щастие правителствените данъчни кредити ни осигуряват конкурентоспособност, но очевидно е, че тази сфера се нуждае от подобрения.“