Хванала с една ръка волана, тя разсеяно прокара пръст по набраното деколте на блузата. Фитилчета от сатен се преплитаха и образуваха флорален мотив, ръкавите бяха набрани и имаха богато украсени маншети. Панталонът беше съвсем семпъл, чисто черен, прав. Трик на майка й. Прав панталон с ефектна блуза. Семпло, но елегантно.

Сега къде беше? Прекоси Палмето Стрийт, Роял Палм и Поинчана. Реши, че се е отдалечила прекалено много. Направи обратен завой. Върна се по същия път и се озова точно на Къмкуот Авеню. Коя беше къщата?

Гадост!

Удари спирачки и за малко не се блъсна челно в един пикап. Стар зелен пикап без фарове и мрежа за насекоми на предната броня. Явно беше слязъл от бордюра в тъмното. Тя премигна с фарове, но пикапът даде газ и продължи без светлини. _Тъпанар!_

Бунгалото беше точно такова, каквото си го представяше. Бетонен блок, покрит с мазилка. Имаше нужда от боядисване. Фенерът над входната врата нямаше крушка. Предният двор беше покрит с изсъхнали палмови листа. Колата на Соломон, стар кадилак кабриолет с размери на самолетоносач, стоеше на покритата с чакъл алея. Позна, че е негов, по табелата „ВЪЗРАЗЯВАМ“. Калниците бяха покрити с ръждиви петна, които приличаха на ракови образувания, а белият гюрук беше плесенясал и имаше кръпки от тиксо. Общото впечатление беше, че колата е извадена от дъното на някой канал с мафиот в багажника.

Взе рушветите на Соломон — бутилката шампанско и поувехналия букет — и тръгна по пътеката от дялани камъни към входната врата, като избягваше червените плодове на бразилския пипер, защото щяха да пратят блузата й в ада на химическото чистене. Заобиколи една мъртва жаба, като внимаваше сандалите й на високи токчета да не докоснат посивелия труп, подложен на аутопсия от фаланга Мравки.

Едно растение с клюмнали бели цветове засенчваше пътеката. Както цялата избуяла растителност наоколо, да не говорим и за самия Соломон, огромното растение се нуждаеше от подкастряне. Как се наричаше?

Ох! Спря се. Едно островърхо листо се беше закачило за бухналия й ръкав. Внимателно се освободи. Прекалено късно. Отвратителна дупка зейна на блузата, един от ширитите се беше скъсал.

„Майната ти, Соломон, майната и на храсталаците ти!“

Естествено, звънецът не работеше. Тя почука на вратата и се сети как се казваше това растение. Юка.

Изведнъж се сепна. Усети нещо студено по врата си. Завъртя се и струя вода обля лицето й.

_Ужас!_ Пръскачките ли се включиха? Защо всяка среща със Соломон се превръщаше в кошмар?

— Oppugnatio!

Викът, който значеше „атака“ на латински, дойде от неясен зеленикаво-кафеникав силует, който скочи от бразилския пипер и се приземи на метър разстояние. Кльощаво момче, единайсет или дванайсетгодишно, в камуфлажна униформа.

— Capitis damnare! — изрева то. „Осъдена на смърт“. После вдигна пластмасова червена пушка и обля Виктория с мощна струя вода. Тя се олюля назад и отново се закачи на едно листо от юката. Изпусна цветята и шампанското. Бутилката се счупи и напръска сандалите и голите й пръсти с шампанско. Нападателят се стрелна покрай нея, отвори вратата и влетя в къщата.

Гол до кръста мъж се появи на прага.

— Какво става, по дяволите? — Соломон беше само с хавлиена кърпа, увита около кръста.

— Едно малко чудовище току-що ме…

— Боби. Племенникът ми. Изплашила си го.

— Аз съм го изплашила?

Това явно беше племенникът, помисли си тя. В ареста Соломон го беше нарекъл магнит за отблъскване на мадами, но беше пропуснал да спомене, че се готви да става сериен убиец.

— Ако латинският не ме лъже, мисля, че току-що ме осъди на смърт.

— Сигурно те е взел за социална работничка.

Тя промуши пръст през дупката на блузата си. Беше съсипана.

— От Семейни грижи проверяват родителските ми способности — поясни Стив.

— Има ли по-слаба оценка от двойка?

— Защо си дошла? Чакай. Не ми казвай. Приемаш предложението ми?

— Така ли си мислиш?

— Или ме сваляш — отново тази вбесяваща усмивка. — Не съм ходил на „Мис Мокра фланелка“ от години.

Тя погледна към блузата си, гърдите и зърната й се очертаваха под мокрия сатен.

„Супер! Един път да не сложа сутиен.“

— Отвратителен си — отвърна тя.

— Ей, не съм се възбудил аз. Засега.

— Тръгвам си.

— Стига, беше на майтап. Ще ми съдействаш за делото Барксдейл, нали?

„Как може един мъж да бъде толкова недосетлив?“

— Толкова си проницателен! — отвърна тя.

— Съжалявам за блузата ти — продължи той, но в тона му не личеше съжаление. — Ако искаш, влез и я свали…

— Мечтай си. Дай си ми обувката — вече нямаше желание да го измъчва. Нека да научи за новата й клиентка и новия й живот от вестниците.

— Влез и ще обсъдим делото ни.

— Не нашето дело. _Моето_ дело!

— Разбирам. Извиваш ми ръцете за хонорара. Добре, за всичко можем да се споразумеем.

— Невероятен си.

— Като втори адвокат ще седиш зад мен и ще ти дам трийсет процента от хонорара.

— Имам контрапредложение. Ще бъда единственият адвокат и ще взема целия хонорар. Ти ще седиш на дивана и ще гледаш съдебния канал.

Погледна я озадачено.

„Никакво скатаване. Сега хубавичко ще му натрия носа.“

— Започвам самостоятелна практика. И Катрина Барксдейл е първият ми клиент.

— Стига. Не може да те е наела.

„Виж го ти! Не му се вярва.“

— Искаш ли да се обзаложим. Вече говорих с Кат.

— За какво, за пазаруване ли?

— Нае ме. Иска жена адвокат и мисли, че съм идеална. Утре сутринта подписваме договора.

— Каза ли й, че никога не си водила дело по углавно престъпление?

— Направих това, което ти би направил — победоносно заяви тя, усмивката й беше режеща като бръснач.

— Излъгала си? Майка Тереза на съдебната палата е излъгала?

— Не ме попита и не съм й казала.

— „Барксдейл“ е прекалено голямо дело. Не започваш с толкова голямо дело.

— Гледай само — подразни го тя, наслаждавайки се на страданията му.

— Знаеш ли колко е голям натискът при процес за убийство на известен човек? Всички те гледат. Медиите, големите акули адвокати, Опра*.

[* Опра Уинфри — известна американска телевизионна водеща. — Б. пр.]

Беше се разгорещил. Май си струваше скъсаната блуза.

— Харесва ми да те гледам такъв, Соломон.

— Делото е свързано с извратен секс. Цялата ще се изчервиш, докато излагаш фактите.

— Голям експерт се извъди относно сексуалния ми живот.

— Двамата с Брус сте като бял хляб и майонеза. Може парченце авокадо от едната страна за разкош.

— Не можеш да ме вбесиш. Вече не.

— Вероятно го правите, докато гледате Лу Добс. „Амазон“ се качва с три долара, на Брус му се вдига със седем сантиметра.

— Изобщо не знаеш за какво става дума.

— Да бе, познавам такива като Бигбай. Няма задна прашка, няма кучешката, само мисионерската и толкова.

— Ако беше способен на човешки чувства, щях да кажа, че ревнуваш.

— Имаш нужда от мен, Лорд.

— Имам нужда от дясната си обувка. Дай ми я и си тръгвам.

— Мога да те направя страхотен адвокат.

— Обувката! Веднага!

— Имаш кураж. Имаш присъствие. Но си неоформена глина.

— И искаш да ме оформиш? Забрави.

Боже, такъв купон! Напомни й за нещо. За какво? Разбира се…

Размяната на остри реплики в ареста.

И това беше заредило батериите й. Дръгленето със Соломон беше като напрегнат тенис мач, двама добри играчи си мереха силите.

— Добре. Предавам се. — Соломон вдигна ръце и кърпата се плъзна надолу по хълбоците му.

— Какво?

— Успех с делото „Барксдейл“.

— Само толкова? Няма ли да се понапънеш за последно?

— Твое е, Лорд. Ще седя на предния ред и ще викам за теб.

Беше разочарована. Тъкмо започнаха да загряват и той се предаде.

— Влез — каза той. — Ще ти донеса обувката.

— Ще почакам тук.

— Важно е. За Боби. Ако реши, че си дошла да го отведеш, цяла нощ няма да може да заспи.