— Не можем да ги разкрием — каза Мишел.

— Страхотно! Не можете да ги разкриете, но очаквате да разговарям с вас.

— Ако в онзи ден е имало още някого, Кейт, трябва на всяка цена да узнаем кой е той — каза Кинг. — Вярвам, че и ти би желала същото.

— Защо? Това не може да промени фактите. Баща ми застреля Клайд Ритър. Пред стотици свидетели.

— Вярно — каза Мишел, — но сега смятаме, че това не е цялата истина.

Кейт се облегна назад.

— И какво точно искате от мен?

— Всичко, което можеш да ни разкажеш за събитията, тласнали баща ти да убие Клайд Ритър — каза Мишел.

— Не е дотичал внезапно, за да обяви, че ще става убиец, ако това си мислите. По онова време бях още хлапе, но все пак щях да се обадя на някого.

— Щеше ли? — попита Кинг.

— Това какво би трябвало да означава?

Кинг сви рамене.

— Той е бил твой баща. Доктор Джорст каза, че си го обичала. Може би нямаше да се обадиш на никого.

— Може би — отвърна спокойно Кейт, после пак се зае да размества молива и линийката.

— Добре, да допуснем, че не е обявил намеренията си. А не е ли имало нещо друго? Не е ли казал нещо подозрително или необичайно?

— Баща ми се славеше като блестящ преподавател, но по сърце си оставаше непоклатим радикал, който още живееше в шейсетте години.

— В какъв смисъл?

— Че бе склонен да прави скандални изказвания, които можеха да се приемат и като подозрителни.

— Добре, да се насочим към нещо по-конкретно. Имаш ли представа откъде е взел пистолет, за да застреля Ритър? Властите така и не успяха да изяснят.

— Още преди години ме питаха за всичко това. Тогава не знаех, не знам и сега.

— Добре — каза Мишел. — А не помниш ли някой да е идвал през седмиците преди стрелбата по Ритър? Човек, когото не си познавала?

— Арнолд нямаше много приятели.

Кинг рязко вдигна глава.

— Значи вече е Арнолд?

— Мисля, че имам право да го наричам както си искам.

— Добре, не е имал много приятели. А евентуални убийци между тях? — попита Мишел.

— Трудно е да се каже, след като не подозирах какво се спотайва у Арнолд. Убийците нямат навика да разгласяват своите намерения, нали?

— Понякога го правят — отвърна Кинг. — Доктор Джорст каза, че баща ти беснеел срещу Клайд Ритър и неговите намерения да съсипе страната. Случвало ли се е нещо подобно в твое присъствие?

Вместо отговор Кейт стана и отиде до прозореца с изглед към Франклин Стрийт. Навън сновяха коли и велосипеди, по стъпалата на сградата седяха студенти.

— Какво значение има сега? Един убиец, двама, трима, сто! На кого му пука?

Тя се завъртя и ги изгледа, скръстила упорито ръце на гърдите си.

— Може и да си права — каза Кинг. — Но от друга страна то би могло да обясни защо баща ти е направил това.

— Направи го, защото мразеше Клайд Ритър и всичко, което той олицетворяваше — отвърна разпалено Кейт. — Така и не бе загубил желанието си да разклати системата.

Мишел се загледа в политическите плакати по стените.

— Професор Джорст ни каза, че вървиш по стъпките на баща си, включително и в опитите „да разклатиш системата“.

— Много от делата на баща ми бяха добри и достойни. А кой разумен човек не би мразил твар като Клайд Ритър?

— За жалост един обективен отговор би те изненадал — поклати глава Кинг.

— Изчетох всички статии и коментари, които излязоха след това. Изненадана съм, че никой не направи телевизионен филм за случая. Сигурно са го сметнали за маловажен.

— Човек може да мрази някого, без непременно да го убива. По всичко личи, че баща ти е бил пламенен мъж, твърдо вярващ в своята кауза, но дотогава нито веднъж не се е замесвал в насилие. — При тези думи Кейт Рамзи сякаш трепна леко. Кинг забеляза това, но продължи: — Дори по време на Виетнамската война, когато е бил сърдит млад мъж и би могъл да застреля някого, Арнолд Рамзи е предпочел да се въздържи. При подобно минало би било логично твоят баща, уважаван професор на средна възраст с любима дъщеря, да отхвърли мисълта за насилствени действия, свързани с омразата му към Ритър. Но може и да е променил решението си под влиянието на някакъв друг фактор.

— Какъв например? — рязко попита Кейт.

— Например ако някой друг уважаван от него човек го е помолил да се включи в заговор за убийството на Ритър.

— Това е невъзможно. Само баща ми стреля по него.

— А ако другият се е изплашил и не е стрелял?

Кейт седна зад бюрото и пъргавите й пръсти отново подхванаха геометричната игра с молива и линийката.

— Имате ли доказателства? — попита тя, без да вдига очи.

— Ами ако имаме? Това ще разбуди ли паметта ти? Сещаш ли се за някого?

Кейт понечи да каже нещо, но веднага млъкна и поклати глава.

Кинг погледна снимката върху лавицата, после стана и я взе. Оказа се фотография на Реджина Рамзи и Кейт. Трябва да бе правена по-наскоро от онази в кабинета на Джорст, защото Кейт изглеждаше на деветнайсет-двайсет години. Реджина беше все тъй красива, но в очите й имаше нещо ново, някаква боязливост, породена навярно от трагичните обстоятелства в нейния живот.

— Предполагам, че тя ти липсва.

— Естествено, че ми липсва. Що за въпрос?

Кейт посегна, взе снимката от ръката му и я върна на място.

— Ако не греша, били са разделени в момента на смъртта му.

— Да, и какво? Много бракове се разпадат.

— Имаш ли представа защо е станало това с родителите ти? — попита Мишел.

— Може просто да са се разминали. Татко беше социалист с крайни убеждения. Майка ми — републиканка. Може там да се крие причината.

— Но в това нямаше нищо ново, нали? — попита Кинг.

— Кой може да знае със сигурност? Те рядко говореха на тази тема. Изглежда, на младини майка ми е била великолепна актриса с блестящо бъдеще. Отказала се от тази мечта, за да тръгне с баща ми и да подкрепя кариерата му. Може би е почнала да съжалява за онова решение. Може би е сметнала живота си за пропилян. Не знам, а вече не ме и интересува.

— Е, предполагам, че е била потисната от смъртта на Арнолд. Може би затова е сложила край на живота си.

— Ако това е била причината, изчака немалко години, за да се накани.

— Смяташ ли, че е имало друга причина? — попита Кинг.

— Всъщност не съм мислила много за това, ако не възразяваш!

— Не вярвам. Обзалагам се, че непрекъснато мислиш, Кейт.

Тя вдигна длан пред очите си.

— Край на разговора. Махайте се!

Докато вървяха по Франклин Стрийт към джипа на Мишел, Кинг каза:

— Тя знае нещо.

— Да, знае — съгласи се Мишел. — Въпросът е как да го изкопчим.

— Твърде е зряла за възрастта си. Но на главата й се е стоварило какво ли не.

— Чудя се колко близки са Торнтън Джорст и Кейт. Прекалено бързо я е осведомил за нас.

— И аз си задавах този въпрос. Не вярвам да имат романтична връзка.

— Може би по-скоро е заменил баща й? — подхвърли Мишел.

— Може би. А татковците са готови на всичко, за да защитят дъщерите си.

— Е, какво ще правим сега?

— Явно разтърсихме Кейт Рамзи. Нека да видим накъде ще ни отведе.

48

От персонала на адвокатката фирма във Филаделфия Джоун научи интересни неща за Джон Бруно. Колкото до Катрин Бруно, никой от бившите му колеги не каза топла дума за нея.

— Толкова си вири носа, че при пороен дъжд, току-виж, се удавила — подметна една секретарка за благородната мисис Бруно.

Джоун откри още една жена, която също бе работила с Бруно по време на кариерата му като прокурор във Вашингтон. Жената си спомняше съпрузите Мартин и бе прочела за тяхната смърт.

— Кой би си помислил, че ще убият тъкмо него? — каза тя с нескрита тревога. — Бил беше толкова кротък и доверчив.

Джоун веднага се възползва от случая.

— Да, много доверчив. А може би не е трябвало да бъде.

— Е, аз не обичам да вадя на показ служебни неразбории.