— Съобщете на г-ца Лий за пристигането ми — наредил й той. Бил много засегнат от обстоятелството, че съм легнала да спя без да го дочакам. Конън е мъж, който е свикнал да бъде уважаван и почитан.

Когато г-жа Полгри му казала, че не съм в стаята си, всички се втурнали да ме търсят. Конън си помислил, че съм избягала с Питър Нанзълок, както подметнала подлата Селестин.

— Г-н Нанзълок мина да се сбогуваме. Тази вечер е хванал влака за Лондон…

Често се питам след колко време щяха да разберат, че не съм заминала с Питър за Австралия. Представям си какво би могло да се случи: Конън щеше да загуби вярата си в хората и вероятно щеше да продължи връзката си с лейди Треслин. Селестин обаче щеше да се погрижи да не се стигне до брак. Постепенно щеше да намери някакъв начин, за да осъществи съкровената си мечта: да стане господарката на Маунт Мелин.

Колко лесно всичко това би могло да се превърне в действителност! Мъртъвците не говорят — единствено Алис и аз щяхме да знаем истината, но щяхме да бъдем само два скелета, скрити в мрачната дупка зад килията на прокажените. Историята на Алис и Марта щеше да остане завинаги в тайна, ако едно нещастно дете, родено в мъка и живеещо в мрак, не бе посочило пътя към истината.

Конън често ми разказваше за суматохата, настъпила в замъка, когато разбрали, че съм изчезнала. Джили стояла до него, дърпала палтото му и се мъчела да каже нещо.

— Бог да ни прости — казваше той, — но мина доста време, преди да й обърнем внимание.

Тя ги повела към килията на прокажените и казала, че ме видяла как влизам вътре.

В първия момент Конън си помислил, че съм се измъкнала през градината, за да избягам с Питър.

В килията на прокажените било мръсно и влажно, ала Конън забелязал на стената отпечатък от човешка ръка и повярвал на Джили.

С големи усилия открили тайния механизъм на вратата. Минали цели десет минути, но най-сетне стената хлътнала навътре.

Намерили мен… намерили и Алис.

Селестин веднага беше отведена в Боудмин, за да бъде съдена за убийство. Побърка се преди започването на процеса. Отначало си мислех, че разиграва поредния си театър. Умря след двайсет години, прекарани в лудницата.

Тленните останки на Алис бяха погребани в семейната гробница. Омъжих се за Конън три месеца след това.

Дълго не можех да се отърся от преживения ужас; повече от година сънувах кошмари. Няма нищо по-страшно от това да те погребат жив!

Леля Аделаид настоя сватбеното тържество да се състои при нея в Лондон. Тя бе убедена, че най-много е допринесла за щастливия ми брак Филида, Уилям и децата също присъстваха. Всички бяхме много радостни.

След това заминахме на сватбено пътешествие в Италия, както възнамерявахме, а след месец се прибрахме у дома — в Маунт Мелин.

Когато разказвам тази история на внуците си, миналото оживява пред очите ми. Алвиън е щастливо омъжена в Девъншир, а Джили и до ден днешен е с мен. Всеки момент ще ми сервира кафе в онази беседка, където за първи път видях Конън и лейди Треслия заедно.

През първите години на брака си често се измъчвах заради нея. Открих, че съм много ревнива… и много страстна. Конън понякога ме дразнеше нарочно, като казваше, че си връщал за Питър Нанзълок. След известно време Линда замина за Лондон, където се омъжила повторно.

Питър се върна петнадесет години след заминаването си. Беше се сдобил с жена и две деца, но не и с богатство. Въпреки това беше жизнен и весел както винаги. Междувременно Маунт Уидън бе продаден; една от дъщерите ми се омъжи за новия собственик, така че този замък се превърна във втори дом за мене.

Конън много се зарадва, когато Питър се завърна, но все ми казваше, че продължава да ме ревнува. Веднъж му направих забележка, а той ми отвърна:

— Ти май забрави Линда Треслин.

Знаех обаче, че за него никога няма да съществува друга жена освен мен, както и в моя живот нямаше място за друг мъж.

Живяхме щастливо дълги години и остаряхме заедно. Ето че Конън се спуска по пътеката към мен. Всеки момент ще чуя гласа му. Тъй като сме сами, сигурна съм, че ще каже:

— Скъпа г-це Лий… — Той също като мен не е забравил миналото; усмивката, играеща на устните му, ми подсказва, че той все още вижда в мен гордата и независима гувернантка, която въпреки волята си се бе влюбила в господаря си — неговата скъпа госпожица Лий.

Ще поседим на слънце и ще си спомним за всички щедри дарове, които ни поднесе животът.

Ето го Конън… подир него върви Джили… Тя си е все същата, говори рядко, пее си сама…

И аз виждам в нея някогашното дете… Спомням си историята на майка й, Дженифър, която се бе удавила в морето… Колко странно и неразривно са свързани съдбите ни…

Човешкият живот е кратък и преходен… Земята и морето са вечни… Те са били същите в деня, когато Джили е била зачената; в нощта, когато Алис е влязла жива в гроба; в мига, когато Конън ме взе на ръце и аз разбрах, че съм жива.

Раждаме се, страдаме, обичаме, умираме, а вълните все така се разбиват в скалите; сеитбата отминава, иде жътва, а земята все си е същата.

Информация за текста

© 1960 Виктория Холт

© 1993 Вирджиния Драгиева, превод от английски

© 1993 Райна Иванова, превод от английски

Victoria Holt

Mistress of Mellyn, 1960

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Виктория Холт. Владетелката на замъка

Оформление: Росица Крамен

Select ABC

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13609]

Последна редакция: 2009-10-02 22:30:00