Целта на тези думи е да натрия сол в прясна, незаздравяла рана. Сега вече кралицата никога няма да се завърне триумфално в Шотландия, и всички го знаем.

Той се усмихва тънко на оптимизма ми.

— Имате ли документ, който трябва да подпиша? — питам аз.

— Подготвил съм такъв документ — казва адвокатът.

Подава ми го. Озаглавен е „Акт за дарение“, сякаш моят съпруг графът не е принуден да ми изплати отново онова, което е мое. Няма да издребнявам заради това, нито заради стойността на земите, които са прекалено скъпи, нито за стойността на горите, които не са добре поддържани. Има много точки, които щях да оспоря, ако не бях нетърпелива да приключа с това, изпълнена с отчаяно желание отново да си върна собствеността над земите си.

— Нали разбирате, че ако подпишете това, трябва сама да подсигурите децата си? — Адвокатът ми подава перото, и аз едва се сдържам да не се изсмея на глас.

Да се погрижа за децата си! Всичко, което моят съпруг някога е правил, е да се грижи за шотландската кралица. Наследството на собствените му деца беше прахосано за нейните скъпи удоволствия. Слава Богу, че той вече няма да носи отговорност за мен и децата ми.

— Разбирам — казвам аз. — Ще се погрижа за себе си и за семейството си, и вече никога няма да разчитам на графа за помощ.

Той долавя нотката на сбогуване в тези думи, повдига глава и ме поглежда:

— Грешиш, ако ме обвиняваш — казва той с тихо достойнство.

„Глупак“, помислям си, ала не го изричам. Докато подписвам, си обещавам, че това ще е последният път, когато ще го нарека „глупак“ в мислите си. От този ден нататък, независимо дали е разумен или е глупак, той не може да ми коства земите ми. Може да бъде глупак или не, както му е угодно, никога вече няма да ми навреди. Моите земи са отново в ръцете ми и аз ще ги опазя. Той може да прави със своите собствени земи, каквото пожелае. Ако реши, може да изгуби от любов към нея всичките си земи, но не може да пипне моите.

Но той е прав, ако долавя в гласа ми, че това е краят. Той беше мой съпруг. Дадох му сърцето си, както подобава на една добра съпруга, и му поверих наследството на децата си, и цялото си състояние, както трябва да стори една добра съпруга. Сега отново си върнах благополучно сърцето и богатството си. Това е сбогуване.

1 юни 1572, Лондон: Джордж

Кралицата най-сетне стигна в лудостта си до постъпка, която никой от нас не си е представял, че е способна да извърши. Тя издаде смъртна присъда за братовчед си, и тази присъда ще бъде изпълнена утре. Следобед тя ме вика да се явя в двореца Уестминстър и аз чакам сред останалите мъже и жени в приемната й. Никога не съм виждал такова мрачно настроение да цари в двора. Онези, които са имали тайни отношения с другата кралица, са уплашени, и то с основание. Но дори онези, чиято съвест е чиста, са неспокойни. Превърнали сме се в един мнителен двор, превърнали сме се в двор, в който господства съмнението. Сенките, от които Сесил се опасяваше, сега затъмняват самото сърце на Англия.

Кралица Елизабет присвива подканващо пръст към мен, надига се от трона си и ме повежда към един прозорец с изглед към реката, където можем да останем насаме.

— Няма съмнение във вината й — казва внезапно тя.

— В нейната вина?

— В неговата, искам да кажа, в неговата. В неговата вина.

Поклащам глава:

— Но той само е изпратил парите и е знаел за плановете — нищо повече. Той наистина ви обеща подчинение и не вдигна оръжие срещу вас. Той се подчини.

— А след това отново се включи в заговор — казва тя.

Покланям се. Поглеждам я с крайчеца на окото си. Под бялата пудра кожата й е набраздена от бръчки и уморена. Съхранява осанката на несломима кралица, но поне този път всеки може да забележи какво усилие й струва това.

— Бихте ли могли да го помилвате? — питам аз. Рисковано е да повдигам този въпрос, но не мога да го оставя да се изправи на смърт, без да кажа поне една дума.

— Не — казва тя. — Ще бъде все едно да сложа нож в ръката на всеки платен убиец в страната. И какво ще го спре да заговорничи отново? Вече не можем да му имаме доверие. А колкото до нея, Господ е свидетел, че тя ще плете заговори до самия миг на смъртта си.

Усещам как замръзвам при заплахата към шотландската кралица.

— Нима след това ще обвините нея? Нима ще позволите на Сесил да отправи обвинение срещу нея?

Кралицата поклаща глава:

— Тя е кралица. Тя не попада под властта на моите закони, освен ако не разбера, че е кроила заговор за убийството ми. Няма доказателства, че е заговорничила за смъртта ми. Никое друго обвинение няма да издържи срещу нея.

— Ако може да бъде освободена…

— Тя никога няма да бъде свободна — заявява категорично тя. — Заговорът с Ридолфи й струваше свободата, в най-добрия случай. Сега шотландците не биха я приели отново, дори ако ги умолявам, а не мога да я освободя просто така. Тя ми показа, че е мой враг. Ще я държа затворена завинаги.

— В Тауър?

Изражението, с което се обръща към мен, е сурово като на базилиск:

— Ще я оставя при вас до края на живота й — казва тя. — Това може да бъде както нейното, така и вашето наказание.

Излизам, препъвайки се, от залата за аудиенции, преди тя да успее да стовари върху мен по-тежко проклятие, и се прибирам в лондонската си къща. Не мога да спя. Ставам от леглото си и тръгвам да се разхождам по тихите улици. Наоколо има само блудници и шпиони, но тази вечер не ме безпокои никой от тях.

Отивам до Тауър. Дебелите стени се извисяват черни на фона на сребристото безмълвие на реката. Тогава виждам как кралската баржа се задава бързо надолу по течението, с дискретно прикрепения на нея кралски флаг. Кралицата също не може да намери покой тази вечер.

Баржата й навлиза тихо в шлюза, където някога самата тя влизаше като предателка, плачеше в дъжда и отказваше да продължи по-нататък. Отивам до решетестата портичка във високата стена, един вратар ме разпознава и ме пуска да вляза. Подобно на призрак заставям в сянката на големите стени и виждам как кралицата влиза тихо в Тауър. Дошла е да види херцога, своя братовчед, най-близкия си сродник, в самото навечерие на смъртта му. Не се съмнявам, че ще го помилва. Никой не може да изпрати Томас Хауърд на смърт, ако е видял гордостта му смирена, а красивото му лице — набраздено от болка; но на самия праг на стаята му тя нерешително се отдръпва. Непоносимо й е да го види, но решава да прекара нощта под един и същи покрив с него: той — в килията си, тя — в кралските апартаменти. Той дори няма да узнае, че тя е тук и споделя агонията му. Тя знае, че той ще е буден: ще се моли и ще се подготвя за смъртта си призори, ще пише на децата си, ще ги умолява да се грижат едно за друго. Той няма представа, че тя е толкова близо до него, докато той се готви за наредената от нея смърт. Но тя е близо до него, будна, както е буден и той, очакваща да види зората през прозорците на същата сграда, заслушана в ромоленето на лекия дъждец по същия покрив. Бог знае какво минава през ума й: а тя сигурно се измъчва от огромна нерешителност, за да предприеме такова бдение заедно с него.

Тя знае, че той трябва да умре. Всичките й съветници казват, че тя трябва да намери твърдост в сърцето си и да нареди да го екзекутират. Той може и да е неин любим братовчед, но е известен и отявлен бунтовник. Жив, той би се превърнал в символна фигура за всеки предател, всеки ден, до края на царуването й. Ако бъде помилван, той ще накара всеки шпионин да се надява на опрощение, а как би могъл Сесил да провежда управление на терора, ако се знае, че имаме милостива кралица? Англия на Сесил е помрачена от страха. Той не може да приеме кралица, която проявява милост. Факт е, че Хауърд е отправил предизвикателство към управлението на терора, независимо дали това се нрави на Сесил или не. Хауърд трябва да умре.

Но той е нейният братовчед, когото тя обича от детството си. Всички го познаваме и обичаме. Всички знаем по някоя история за буйния му нрав или острия му ум, за нелепата му гордост и за прекрасния му вкус. Всички сме се наслаждавали на щедрото му гостоприемство, всички сме се възхищавали на големите му земи, на верността на слугите му, на предаността, която проявяваше към съпругите си: за мен беше гордост да наричам този човек свой приятел. Всички сме загрижени за децата му, които утре ще бъдат сираци — още едно сломено поколение от рода Хауърд. Всички искаме този човек да живее. И въпреки това утре аз ще застана пред ешафода му и ще бъда свидетел на екзекуцията му, а след това ще сляза надолу по реката и ще кажа на неговата братовчедка кралицата, че е мъртъв.