Лев Н. Толстой
Дневници - избрано
1881 - 1910г.
ПРЕПЕЧАТВАНЕТО СЕ РАЗРЕШАВА БЕЗВЪЗМЕЗДНО
Издател: НЧ „Ясна поляна - 2014”, гр. Варна
Портрет на Лев Н. Толстой - 1903г А. Бодянски
Двуезично издание
Съдържание:
Дневниците на Лев Толстой 5
като огледало на духовните ценности и същност на човека 5
Том 49 11
Том 50 17
Том 51 26
Том 52 33
Том 53 61
Том 54 106
Том 55 130
Том 56 170
Том 57 191
Том 58 225
Дневники Льва Толстого 259
как зеркало духовных ценностей и сущности человека 259
Том 49 266
Том 50 272
Том 51 280
Том 52 287
Том 53 314
Том 54 356
Том 55 379
Том 56 417
Том 57 436
Том 58 470
Содержание:
Дневники Льва Толстого как зеркало духовных ценностей и сущности человека 259
Том 49 (1881-1884) 266
Том 50 (1888-1889) 272
Том 51 (1890) 280
Том 52 (1891-1894) 287
Том 53 (1885-1899) 314
Том 54 (1900-1903) 356
Том 55 (1904-1906) 379
Том 56 (1907-1908) 417
Том 57 (1909) 436
Том 58 (1910) 470
Дневниците на руския и световноизвестен писател и мислител Лев Н. Толстой заемат 13 тома от 90-томното издание на събраните му съчинения, издадени през 1928 - 1958г. в бившия вече СССР. До днес няма друго пълно тяхно издание в Русия и света. Издава се и се разпространява в Русия и света съкратеното тяхно издание в два тома, които са част от двадесеттомното издание на събраните съчинения на Лев Толстой, издадени през 1965 г. в СССР. Съставител на това съкратено издание е Николай Йосифович Шифман. Особено много е съкратен текста на Дневниците на Толстой от 1881 г. до 1910 г., като са пропуснати всички религиозно философски и някои социални мисли на Толстой. В България е издаден 1 том - Дневник, изд. „Народна култура” София, 1994 г. Той е съкратен вариант на руските два тома и е съставен от София Бенц.
Настоящото двуезично издание на Дневниците на Лев Толстой има за цел да запознае българските читатели с избрани части и пропуснатите и непубликувани вече 60 години религиозно - философски и социални мисли на Толстой. Те се съдържат в дневниците му от 1881 - 1910 г., това са том 49 - том 58 от 90 томните събрани съчинения.
Запазени са без редакция на текста и промени в номерацията, така както са в том 49 - том 58. Дневниците му от 1847 до 1881 г. не са предмет на това издание.
Лев Толстой пише до най - близкия си приятел и съмишленик В. Г. Чертков - „От всичките ми писания само изданието на Дневниците ми от последните години, като се премахне случайното и неясното в тях, може би ще е полезно за хората” (13.05.1904 г.). Дневниците от втория период от живота и творчеството на Лев Толстой са най - обективния документ за неговите чувства и мисли, за неговото състояние и светоусещане, за неговата вяра и смисъл на живота. Всичко това е нужно на хората, за да разберат този чуден прелом през 1879 - 1880 г. в живота и творчеството му, след който Лев Толстой се отказва от авторските си права, от собствеността си и започва да се труди физически на село.
Тайната за това му поведение и за новите му религиозно - философски трудове е открита и споделена в Дневниците му от 1881 - 1910 г. След като е изпълнил своите социални функции като е бил военен, учител, писател, съпруг, баща, пред Толстой застава въпросът - кой е той всъщност? Не намира задоволителен отговор в религията, науката, философията, изкуството. Затова се обръща към себе си, към своята интуиция, ум, логика и знание. Обръща се и към непосилния, жестоко натоварен физически трудов живот на селяните и работниците. Така се ражда неговото спасение от самоубийство, така намира смисъл на своя живот, така отговаря на въпроса - кой съм?
Образът на Толстой, който се изгражда от Дневниците му след 1880 г. е невероятен, необясним, противоположен и неприемлив за съществуващата и тогава и днес религия, наука, философия и изкуство. Защото коренно се различава от изграждания от тях образ - модел на човека. Религиозният модел на човека е на грешник, който се спасява чрез вяра, която му предлагат богослужителите - посредници между него и Бога. Научният модел - човек е интелектуално и физическо оръдие за материално благоденствие. Философският модел е софизъм, след софизъм без разумна основа. Изкуството изгражда човек за развлечение и игри, отдал се на чувствата и инстинктите. Подходът на Толстой към човека е изграден чрез съединение на разумните компоненти от религията, науката, философията, изкуството, взети в тяхната взаимовръзка. Този комплексен подход на Толстой към себе си, към човека - загадка е в нарушение на общоприетите правила на съществуващото познание. Толстой анализира религията с методите на науката, средствата на философията и интуицията на изкуството. Ражда се нов образ на човека - „Моето тяло не съм аз, моя разум също не съм аз, моето съзнание - също не съм аз. Аз, моето истинско аз е това, което съзнавам. Съзнавам своята духовна божествена същност. Не разбирам тази същност, но единствено тя е моето истинско аз”. (10.06.1907 г.) Изводите на Толстой са изцяло въз основа на личния му опит, след като е превърнал себе си в научна лаборатория за изследване на своя човешки дух.
Човекът в Дневниците на Толстой дефинира основното си понятие за познание - разум. Той се ражда в отношение към незнайното и необяснимото, извънвременно и извънпространствено начало, което е в човека и извън него, което дава живота и го отнема чрез смъртта. Това отношение - разум изгражда съзнанието на човека. Това съзнание Толстой нарича разумно религиозно съзнание, което съзнава, че в него има „нещо свободно, всемогъщо, извън временно, извън пространствено”.
Ако човек пренесе в духовното си съзнание смисъла на живота си, е постигнал най - висшето благо за себе си, изпълнил се е с любов. Любов, която е осветена от разума и е станала проявление на съзнанието. За Толстой душата, това е съзнанието - „Колкото и да ни се иска безсмъртието на душата, такова нещо няма и не може да има, защото няма душа, а има само съзнание на Вечния - Бог (25.02.1904 г.). До това непоколебимо и истинско съзнание се достига, ако признаеш безсмислието и нещастието на материалния, животински живот и безумието с материални закони да се обяснява духовното. Духовното съзнание е изпълнено с любов към всички и всичко. Това според Толстой е истинската радост, щастие и благост на човека, осъзнал божествената си същност и проявил нейното съдържание - любовта. Това е възвишена любов на съпричастие,състрадание, милост, себераздаване и саможертва. Човекът според Толстой има два избора - да живее според животинската си материална природа, или чрез духовното си съзнание, което е на неизвестен, непознаваем, но съзнаван Бог.
След като изяснява себе си, Толстой се обръща към действителността край него. И започва от физическия труд: „Поша пише превъзходно, че във всичко е нужна мярка - и във физическата работа; иначе физическата работа озверява. Но знаейки, че тя озверява, той пише, че затова още повече не бива да я стоварваме върху другите. Колко кратко и силно” (25.01.1891 г.). Това е и първата видима промяна в поведението на Толстой - той започва да се труди физически. Споделя радостта от осъзнатия труд и се чувства пълноценен и удовлетворен.