Което накара Чоморо да навлезе в педантични обяснения относно качеството, срещу количеството доказателства. Малко количество, но преки доказателства, можели да изместят изобилие от косвени или обратното.

Място номер две се заемаше от Шейн Полет, дърводелец, реликва от шейсетте с прошарена дълга коса и боядисана с връзване фланелка, средно дълга брада, толерантно изражение на човек, който се забавлява. Беше четирийсет и четири годишен, женен втори път, второ семейство, три малки деца. Две вече пораснали.

Харди започваше да разбира техниката на Чоморо. Щеше да обиколи бързо заседателите, като им задава технически въпроси или поставя по един-два правни проблема на всеки от членовете, разяснявайки ги на останалите. Ако целта му беше да придвижи нещата, щеше да успее. За целта, която Харди си бе поставил, това изобщо не беше достатъчно.

— Г-н Полет, позволете да ви задам един въпрос.

— Разбира се — отвърна Полет.

Явно непринудеността и непочтителното му отношение дразнеха Чоморо, но той се насили да се усмихне.

— Ако обвинението не разполага с някой, който да дойде и да каже: „Така стана, видях го“, ще приемете ли, че може да има и друг начин да се докаже, че нещо е станало? Да използвате примера ми?

— Разбира се, защо не?

Харди се наведе и прошепна на Фаулър.

— Защо ли ми харесва този човек?

Фаулър повдигна рамене.

— Грешен отговор за нас, но верния тон. Доста се колебая. Бъди нащрек.

Джейн им донесе сандвичи в залата, в която бяха разпределени на втория етаж в Палатата. Минаваше един и седем съдебни заседатели вече бяха назначени — Чоморо искаше заседателите да са готови за два дни максимум и Господ беше свидетел, наистина щяха да бъдат.

— Как сте? — попита тя.

— Взехме им акъла — отвърна бодро баща й. Издърпа един голям сандвич и бутилка газирано от торбата, която Джейн беше донесла — Няма ли картофки?

Джейн се плесна по челото.

— Извинявай, забравих картофките.

Харди придърпа кесията към себе си. Някои се правеха на смелчаци и се шегуваха, но неговото търпение беше на изчерпване.

— Дайте да си говорим за картофки, сега те наистина са най-важното нещо! — Той започна да отвива сандвича си. — Е, според мен е четири към три, леко в наша полза.

— Има ли някой, когото не понасяте? — попита Джейн, изражението й беше сериозно.

— Ще направя отвод на всеки, който не ми хареса, но човек няма кой знае за какво да се хване.

— Знам — намеси се Фаулър, — че да наречеш това разпит на свидетели е малко пресилено. Не мисля, че Лио знае добре какво прави.

— Кои от въпросите ви не е включил? — попита Джейн.

— Не става дума толкова за това — отвърна Фаулър.

Харди се намеси.

— Не ги кара да се отпуснат. Кои са тези хора? Какво мислят? Какви филми обичат? Хобита? Всичко. Когато свърши, няма да знаем нищо повече за тях, отколкото знаем сега. Гледаш с какво са облечени, дали имат приятна физиономия, дали не ни гледат така, сякаш мразят баща ти и с това се приключва. Това, плюс неговите така наречени обяснения на закона.

— Уважи главния ни въпрос — призна Фаулър. — Но какво можеш да очакваш от един политик?

— Той си е точно, каквото очаквах, но не ми се оправдаха много други очаквания, защо такъв лош късмет? Прекалено много облекчава тежестта на доказване, не мислиш ли?

— Е, знаем, че това влиза в играта.

Харди дъвчеше известно време.

— Трябва да има някакъв начин да се опровергае „осъзнатата вина“.

— Доколкото аз знам, няма — отвърна Фаулър.

— Само ако формално се бе съгласил на обичайната процедура. Дадох му двайсет въпроса върху разследването, възбуждането на делото, процеса със съдебни заседатели и така нататък.

— За какво ти беше това? — попита Джейн.

— Господи, там е всичко — отвърна Харди. — Всичко, което тези хора трябва да знаят и вероятно няма да узнаят, — че за възбуждане на дело всъщност се изисква представянето на минимум доказателства, че по време на заседанието на върховните заседатели не се допуска присъствието на адвокати, че в основата си това е игра на прокуратурата. Тези вероятни съдебни заседатели там, навън и без това са достатъчно стреснати. А ти им казваш, че други съдебни заседатели, и то върховни, смятат, че баща ти е убил Оуен Неш. Какво очакваш да си помислят? — Харди се извърна към клиента си. — Трябваше да обърне внимание на това. Да го включи в контекста.

Фаулър поклати глава.

— Няма, можеш да си сигурен. С това ни доказва, че според него, няма никаква връзка — Фаулър се усмихна мрачно. — Има си начин вижданията на един съдия да бъдат изразени в съдебната зала. Повярвай ми, много добре го знам. Твоите аргументи за спазването на обичайната процедура може и да послужат при обжалването, но трябва да бъдеш много хитър и да имаш голям късмет, за да направиш така, че да бъдат представени тук.

Джейн удари лекичко няколко пъти с бутилката си по банката.

— Господи, вие, момчета, знаете как да повдигнете духа на човек — каза тя.

Чоморо приключи с въпросите и попита дали някоя от страните желае да се възползва от правото си на отвод. На Харди определено не му се искаше да отхвърля първата жена, която бе разпитвана — с това нямаше да очарова съдебните заседатели, — но след като г-жа Селърс толкова категорично бе изразила вярата си в събирането на косвени доказателства, не му оставаше друг избор. Можеше да каже, че едновременно я изненада и обиди, сякаш се бе провалила на изпит. Той огледа единайсетте лица от лявата му страна, повечето проследиха с поглед г-жа Селърс, докато тя излизаше обратно през люлеещата се врата, която отделяше галерията от съдебната зала. Секретарката извика друго име, което да запълни празното място.

До четири и двайсет и пет бяха подбрали съдебните заседатели и двамата заместници. Състояха се от седем мъже и пет жени, четирима чернокожи — двама мъже и две жени — и, въпреки първоначалните опасения на Харди, един азиатец — петдесет и пет годишен очилат виетнамец, търговец на име Нгиен Минх Ро. Фаулър го бе задраскал върху схемата им, още щом започна да говори, но тогава Ро, който не разбираше съвсем законите на новата си родина, беше задал въпроса, който Харди толкова бе искал да бъде включен — как можело г-н Фаулър да се смята за невинен, след като върховните съдебни заседатели вече го били признали за виновен? На Харди му се прииска да разцелува мъжа. Все още можеше да го отхвърли, но имаше нещо в отношението му към Чоморо, докато процедурата по завеждане на делото се разясняваше, което изглеждаше обещаващо за защитата. За най-голяма изненада, Пулиъс не му поиска отвод и той беше включен.

Можеха да ги разпределят демографски по всевъзможни начини — седем мъже, пет жени; седем бели, пет цветнокожи. Щастието им се усмихна по отношение на надеждите им за научно инженерни типове — трима от заседателите се занимаваха до известна степен с компютри. Освен това, едната черна жена на средна възраст, Мерседес Тейлър, беше архитект.

Нямаше секретарки. Бяха запазили Полет, дърводелеца. Трима компютърджии, една архитектка, двама продавачи, една домакиня, двама занимаващи се с дребен бизнес (включително и Ро), строителен работник и гимназиален учител.

С напредването на деня Чоморо си беше сложил очила за четене, дружелюбното отношение явно намаляваше заедно със зрението му. До момента, когато започна да разпитва заместниците, към четири часа, беше толкова рязък, колкото старшина на строева подготовка, попита ги дали са чули нещо във въпросите и инструкциите на останалите съдебни заседатели, което да смятат, че ги прави негодни. Не? Добре, тогава. Претупа ги и двамата за по-малко от двайсетина минути.

49

— Не я обвинявам. Защо да иска да ти помага?

Под „тя“ Питър Струлър имаше предвид Мей Шин. Седеше на бюрото на своята „Моли“, с лице към нея, облегнал крака отстрани на стола й. Пулиъс се беше изтегнала назад, почти до стената и бе вдигнала глава към него.